— Да, но беше приятно, Норт. До довечера. А сега трябва да се погрижа всичко да бъде наред за пристигането на моите бременни дами.
— Имай готовност — каза той — тази вечер тримата с Оуен да обсъдим какво ще правим с отвратителния му баща.
— Ъ-ъ, Норт — обади се Оуен, който междувременно се бе приближил, — хората ти не го държат в тъмница, нали?
— Не, той е в една стаичка ей там, в източното крило. Не му е много приятно, но не мога да го освободя, иначе ще хукне отново подир Каролайн.
— Ако е видял Каролайн да те целува, тогава трябва да е разбрал, че няма никакви шансове.
Норт трепна, като че бяха стреляли по него.
— Какво, по дяволите, значи това, Оуен?
— Ами, вие двамата… Начинът, по който Каролайн те гледа, и това, че винаги се усмихва, когато си до нея, и това, че винаги те докосва, стига да си достатъчно близо. А на тебе, Норт, очите ти стават съвсем тъмни, когато тя е наоколо, и я гледаш, както човек би гледал към храна, ако е гладувал цяла седмица. Та, напълно очевидно е за всички, че, е, добре де, т.е…
— Нищо не е очевидно за никого — обади се Каролайн, решително хвана братовчед си за лакътя и го поведе към двуколката. — Ти ли ще караш, Оуен, или аз?
Оуен се бе втренчил в източното крило на зданието. Тялото му внезапно се бе втвърдило и напрегнало като на някоя стара мома при гледката на два чифтосващи се коня.
— Мислиш ли, че ни наблюдава?
— Надявам се — отвърна тя, усмихна се и целуна леко по брадичката Оуен, а после за момент го прегърна силно.
Целуна го и по другата буза за равновесие.
— Така — рече със задоволство тя. — Нека да си мисли, че имам двама мъже.
— Каролайн!
— О, Оуен, не се дръж като превзета госпожица. Хайде да се връщаме вкъщи.
Младият мъж подкара крантата, а Каролайн, за собствена изненада, се обръща назад и погледна към Маунт Хок. Норт все още стоеше на стълбите и гледаше след тях. Тя вдигна ръка и му махна. Той се завъртя кръгом и забърза към крепостта.
Вероятно не я беше видял. Може би беше късоглед и не бе забелязал, че му маха.
Младата жена потръпна, когато обърна очи към четвъртия етаж на източното крило. Не можеше да си обясни защо, но бе сигурна, че Роланд Фолкс я наблюдаваше, изчакваше и кроеше нещо…
Каролайн гледаше трите момичета, за които сега беше отговорна единствено тя. Само едната от тях бе по-млада от нея — Алис, едва четиринадесетгодишна, чийто корем изглеждаше огромен в сравнение с тънкото й тяло. Малката беше много бледа и уплашена. За момент Каролайн усети толкова силен гняв, срещу мъжа, които бе изнасилил това толкова крехко същество, че остана неподвижна и безмълвна като статуя.
Когато успя да овладее яростта си, тя попита:
— Искаш ли още една бисквитка, Алис?
Този път вече се пазеше от резки движения. Когато минути преди това беше направила нещо подобно, бедната Алис за малко щеше да изскочи от наедрялото си тяло.
— Дават сила, а и се топят в устата. Мисис Трибо е на мнение, че трябва да понапълнееш малко.
— Благодаря, мис Каролайн — отвърна Алис, като говореше много бавно и предпазливо. — Наистина изглеждат чудесни.
Пръстите на момичето бяха толкова тънки и бели, че сините вени прозираха ясно под кожата й. Изглеждаше крехка като малката овчарка от дрезденски порцелан над камината.
Каролайн се обърна към Евелин. Девойката беше почти на двайсет години и бе прелъстена от младия господар в къщата, където слугувала. Когато разбрала, че бременна, същият господинчо уведомил любящия си баща, че Евелин е необуздана уличница, която нахълтала в спалнята и се пъхнала в леглото му, а сега се опитвала да го компрометира, за да се омъжи за него. Естествено, Евелин била уволнена, без да получи писмена препоръка. Не искала обаче да се върне при родителите си, защото и без това в малката къщичка в Маузхоул вече имало осем деца, а баща й съвсем не бил приятен, когато се напиел. Мис Елинор я открила, докато плачела горчиво, седнала самотна на морския бряг.
— Още една чаша чай, Евелин?
— Много ви благодаря, мис Каролайн. Това е истинска гощавка. По-скоро би трябвало да кажа, че е много мило от ваша страна да ни я предлагате. Не сте ли съгласна с мен, Мери Патриша?
— Абсолютно вярно, Евелин — отвърна Мери Патриша. — А и компанията е толкова изискана…
Каролайн се усмихна широко на Мери Патриша, чието присъствие определено се чувстваше. Тази млада жена бе на двайсет и две години и една от петте дъщери на свещеника на Дорсет. Тя беше гувернантка и на първото място, където беше работила, с две малки и много разглезени деца, които я тормозели страшно, господарят на дома я причакал в градината зад къщата и я изнасилил. „Един път — беше казала Мери Патриша, — само един път, а ето в какво положение се намирам сега. Животът ми е съсипан, не знам какво да правя с това бебе, което расте в утробата ми.“ Леля Елинор открила нещастната жена в една кръчма в Труро, където се опитвала да си намери работа като сервитьорка.