Каролайн подаде на Мери Патриша чаша чай и малък сандвич с краставичка. Тогава й мина през ума, че Оуен Фолкс и Бенет Пенроуз, които живееха тук, в Скрилейди Хол, бяха мъже. А мъже бяха причинили тази беля на нейните „врабчета“. Каролайн се намръщи при спомена за името, което им бе дала Бес Трийт. Не, те не бяха врабчета. Бяха личности и, дай Боже, щяха да се занимават с това, което искаха.
Каролайн забеляза, че Алис е започнала отново да трепери. Може би знаеше, че в къщата има мъже. Какво можеше да стори, за да ги успокои? Беше сигурна, че не трябва да се опасява от Оуен. Случаят с Бенет обаче не беше такъв. Външността му беше на ангел, но вън всичко останало й напомняше повече за свитата на дявола. Никога не беше доволен от себе си и, следователно, вечно беше разгневен на другите.
В този момент Алис прошепна:
— Видех… т.е. мис Каролайн, видях един мъж. Не е стар, хубав е и като че живее тук.
— Ах, тези типове, които мислят, че имат права върху всички жени и че всяка би ги пожелала само защото са красиви — обади се Евелин, потупвайки тънката ръка на Алис. — Глупаци, надути и гадни глупаци! Хайде, Алис, не се притеснявай, мис Каролайн ще се погрижи за всичко.
„Да, непременно ще се погрижа“ — помисли си покровителката на трите момичета, усмихна им се окуражително и каза:
— Тук живее братовчед ми Оуен Фолкс и той е изключително добро момче. Другият ми братовчед — Бенет Пенроуз, също живее тук. Той е въпросният красавец, но, честно казано, характерът му е опърничав. Въпреки това ще поговоря с него. Искам да се уверя, че ще се чувствате на сигурно място тук. Не трябва да се тревожите за нищо.
Евелин се засмя силно, от сърце и потупа издутия си корем.
— Мислите ли, че някой ще се заинтересува от нас, в този ни вид? Бъди спокойна, Алис, никой няма да се опита да ти стори зло тук. Ако после обаче, когато родим бебетата си, някой от тях все пак посмее, ще му разпоря корема. Може дори да му рязна и оная работа.
Тя се наведе напред и вдигна края на полата си, за да покаже малкия нож, прикрепен за прасеца й.
— Никога повече няма да бъда беззащитна!
— Добра идея! — възкликна Каролайн. — Май че и аз трябва да се екипирам по този начин. Благодаря ти, Евелин.
— Аз също не искам да бъда беззащитна — обади се Алис. — Чувствам се толкова уплашена.
— Ти самата си още бебе — каза Мери Патриша и потупа Алис по дланта. — Нищо чудно, че си уплашена. Повече нищо лошо няма да ни се случи, нали, мис Каролайн?
— Тук няма да ви се случи никаква злина, на която не бих могла да попреча.
Тя си спомни как трите бяха пристигнали в малката двуколка на викария, почти една върху друга, а той се бе отнасял към тях като към прахта върху обувките си.
Викарият се бе опитал да оспори престоя им тук, в Скрилейди Хол, където за тях трябваше да се грижи едно младо момиче. Тя обаче го беше срязала с думите:
— Ще бъдат щастливи тук, ще се погрижа за това.
— Те не заслужават да бъдат щастливи! И вие, като леля ви, не можете да оценявате правилно нещата…
— Бихте ли ми казал кой е правилният начин, по който трябва да се гледа на това, господине?
— Били са отстранени от обществото. И трябва да си останат такива. Прегрешили са и са били хванати, посрамили са целия женски род и…
В този момент Каролайн бе зърнала лицето на Алис, бледо, изопнато, а тялото й потрепваше при всяка от тези ужасни думи, като че бяха злостни шамари. Що се отнася до Евелин, очите й се бяха налели с кръв и тя бе стиснала ръце в юмруци отстрани на тялото си. Мери Патриша беше вирнала високо брадичка и изглеждаше така, като че всичко това не се отнасяше за нея. Каролайн беше побързала да заяви:
— Напуснете, мистър Плъмбъри. И не се появявайте в дома ми никога повече или ще ви застрелям.
— Прекалено напрегната сте — бе отвърнал викарият, като се бе приближил към нея и бе протегнал ръка. — Бедното дете, вие не знаете какво говорите. Всичката тази мъка, цялото това неочаквано напрежение… Скъпата ви леля не трябваше да ви натоварва с тази непосилна задача…
— Сбогом, господин викарий. Вървете си.
След като този човек си беше отишъл, тя бе останала с убеждението, че в неговите очи е истерична и слаба жена, неспособна да види истината дори тогава, когато е очевидна. Все пак се бе обърнала към трите бременни момичета с окуражаващите думи: