— Добре дошли в Скрилейди Хол, казвам се Каролайн Дъруент-Джоунс. Истински се радвам, че ще живеем заедно. Всичко ще бъде наред, обещавам ни.
По време на следобедния чай младата домакиня каза:
— Мисля, че Евелин е много досетлива. Ние, жените, сме уязвими, защото сме по-слаби от повечето мъже. За нещастие някои от тях са порочни и напълно лишени от чест. Аз самата едва не бях изнасилена от подобен човек, така че мога да разбера поне отчасти това, което се е случило с вас. Ще се погрижа всички ние да имаме по един нож. Съгласни ли сте?
Алис се разплака, а слабичките й раменца се разтресоха.
Евелин се обърна към нея, прегърна я и каза нежно:
— Ш-ш-т, замълчи, бебето ми, тихо. Мис Каролайн ще се погрижи за теб, всичко ще бъде наред.
Мери Патриша произнесе замислено:
— Струва ми се, че предпочитам пистолет. Дали вече правят малки пистолети, имате ли представа?
Каролайн не се поколеба за момент. Идеята беше наистина блестяща.
— Мисля, че правят. Може да поръчам дори малка каишка, за да се завързва за крака ти. Това ли искаш?
— Да, благодаря ви. А сега, Алис — продължи с безизразен глас тя, — време е за уроците. Двете с Евелин се научихте да говорите много добре, но сега идва ред на четенето. Не искате да останете неуки, нали?
— Не, Мери Патриша — отвърна Алис и стана от стола си.
— Може ли да почетем пак от онази пикантна история от господни Волтер?
— Разбира се — съгласи се младата им учителка, като на свой ред се изправи грациозно.
После се обърна към Каролайн.
— Евелин харесва много „Кандид“.
Каролайн също стана.
— На мене също ми допада. А сега ще намеря мисис Трибо и ще отидем да видим стаите ви. Надявам се, че ще ги одобрите.
Мери Патриша каза:
— Сигурна съм, че тук ще намерим повече уют, отколкото в неудобната тясна стаичка на тавана на викария, която обитавахме след смъртта на мисис Елинор. Той непрекъснато повтаряше, че е безсмислено да се прахосват пари за такива като нас.
— Викарият ли е постъпил така? — възкликна Каролайн.
Когато и трите кимнаха, тя усети нов пристъп на ярост.
— Ще му припомня това.
— На вас май не ви е нужен нож — усмихна се дръзко Евелин.
Петнадесета глава
Когато Каролайн остана сама, докато Мери Патриша даваше уроци на Алис и Евелин в дълго неизползваната класна стая на най-горния етаж на Скрилейдн Хол; тя изпрати Оуен в Тревелъс, за да купи един малък пистолет и два ножа, подобни на Евелининия.
— Но защо им е оръжие, Каролайн? — попита поразен той. — И аз съм тук, и ти си тук, няма да позволим никой да им стори нещо лошо.
— Не става дума за това, Оуен — отвърна търпеливо тя. — Те са много наплашени. Ето, това са направили с тях мъжете. Ако ножът или пистолетът са в състояние да им помогнат да се чувстват по-сигурни, тогава не трябва да им ги отказваме. Между другото, единият от ножовете е за мен. Ако имах такъв последния път, когато ме отвлече баща ти, може би нямаше да стане нужда да се изправяш срещу него. Можех дори да му прережа гръкляна.
— Той все пак ми е баща, Каролайн.
— Знам, Оуен, и съжалявам за това — въздъхна тя. — Ще измислим нещо.
Очите на младия мъж светнаха.
— Може да застрелят Бенет по погрешка.
— В такъв случай купи три пистолета. Каква приятна мисъл! Впрочем къде е той?
— В Гунбел, вероятно в кръчмата на мисис Фрийли, за да се налива с бира, докато започне да изтича от ушите му.
— Добре. Божичко, колко неща трябва да свърша! Знаеш ли, Оуен, би могъл да отидеш до мините и да намериш мистър Пийтрий, техния управител. Опитай се да разбереш какво е положението там и после ще го обсъдим. Попитай го какво мисли за наводняването на една от мините на Норт — Хуийл Дейвид. Знам, че в нашата Хуийл Кити всичко е наред. А двете мини са съвсем близо една до друга. Попитай го защо това се случва с неговата, а не с нашата мина. Другите две мини на леля ми са Хуийл Дафел и Хуийл Бийл. Разбери колкото може повече за това как вървят, каква е продукцията им, оборудването.
— Но аз нямам представа от калаени мини, Каролайн. Не знам какво да му кажа, баща ми винаги…
— Оуен, престани да се вайкаш и да се държиш като малоумен! Ти спаси двама ни с Норт. Доказа, че струваш нещо. Слушай ме внимателно, ще се представиш, ще обясниш, че си ми съдружник и тъй като сме новодошли в района и нямаме представа от калаени мини, искаш да понаучиш нещо повече по този въпрос. Разбери дали има нужда от някакви реконструкции. Както вече ти казах, попитай каква продукция дават. Поинтересувай се и какви са заплатите на работниците. Оуен, просто използвай мозъка си! Запиши това, което ти се каже. И се дръж скромно. Не е нужно да се представяме за по-знаещи, отколкото сме.