Той излезе, а Каролайн бе готова да се закълне, че го чу да си говори сам:
— Мистър Пийтрий, бихте ли имали нещо против да ми кажете каква е годишната продукция на мините?
Тя се усмихна след братовчед си, надявайки се постепенно той да придобие по-голямо самочувствие, и се запъти към конюшнята. Трябваше да отиде при шивачката в Тревелъс, и то преди да се е срещнала с управителя на имението мистър Дъмбъртън. В земите на Пенроуз имаше пет ферми и беше крайно време да разбере от какво се нуждаеха те. Искаше да се срещне с арендаторите. На всичкото отгоре бременните й момичета нямаха други дрехи освен тези, които носеха на гърба си. Мери Патриша й бе казала, че съпругата на викария продала роклите, подарени им от леля й Елинор.
Тя потърка носа на Реджайна, която вече се беше върнала в конюшнята въпреки очевидната си привързаност към Норт. Докато наблюдаваше как Робин, единственият коняр, я оседлава, й даде морков. Питаше се как да постъпи с викария, за да го накаже.
— Чудесно — каза Каролайн, докато Робин й помагаше да се качи на коня си. — Кажи на мисис Трибо, че ще си бъда вкъщи след няколко часа и, надявам се, заедно с шивачката.
— Ъ-ъ, мис Каролайн.
— Какво има, Робин?
— Малките момичета, с надутите кореми…
— Да?
Той се беше изчервил силно.
— Ако има нещо, което могъ дъ сторя за вас, само ми кажете.
— Благодаря ти. Не сваляй поглед от тях, когато са навън, особено от най-малката, Алис. Тя е много уплашена. Просто бъди мил с тях, Роби.
И тя пришпори кобилата си, като се обърна веднъж да види през рамо красивата фасада на Скрилейди Хол, блестяща от чистота на обедното слънце. Особено й харесваха петте фронтона и четирите групи комини, които се издигаха на цели шест метра от покрива. Това сега бе нейният дом. Растителността около къщата обаче бе оскъдна. Ето още едно нещо, с което трябваше да се заеме — да говори с градинаря, чието име обаче не знаеше. Помисли си, че може би трябваше да наеме градинарка, може би трябваше да направи едно напълно женско домакинство в Скрилейди Хол.
„А какво ще правят Хънимийд Манър и мисис Тейлстроп?“ — сети се внезапно тя. Трябваше да поговори по този въпрос с Норт евентуално да изпрати там някой, който да поеме нещата с свои ръце. Ако не беше край нея, Норт бе неизменно в главата й — или заемаше цялото й съзнание, или се криеше някъде в дълбините му. „Божичко, Реджайна, започвам да свиквам с мисълта, че Норт Найтингейл ще бъде винаги до мен. А ти, мързеливке, ти май го обожаваш, нали? И то само защото смени името ти. Реджайна! Ха, ако имах поне малко разум, щях да те нарека отново Петуния.“
Норт. Да, той винаги беше край нея. Спомни си за вечерята предишната вечер. Бяха само тримата с Оуен, Бенет отново бе отишъл да се напие в Гунбел. Беше готова да даде новите си чорапи, стига само Оуен да можеше да се намери поне на двайсет мили от Скрилейди Хол.
Уви, той си стоеше при тях, но въпреки това вечерта премина в добро настроение и шеги, докато заговориха за мистър Фолкс.
Норт опита от бадемовото желе, наслади се на приятния му вкус, и каза:
— Баща ти, Оуен, не е щастлив човек. Поговорих с него днес следобед. Когато се насити да проклина и мен, и прадедите ми, и Каролайн, ведно с всички приятели, които бе имала някога и сега, миряса. Тогава го попитах какво да правя с него, щом не се отказва от намеренията си към Каролайн. Той отвърна, че вече нямал никакви претенции към нея. Бил се убедил, че няма да може да я има, или по-точно — че никога няма да може да разполага с парите й.
— Моля те, Норт, не говори така, като че мен ме няма — обади се Каролайн. — Вярваш ли му?
— Аз не му вярвам — намеси се Оуен и се наведе напред, с чаша порто в ръка. — Баща ми е по-хитър от лихварите на улица „Беър Али“ в Лондон. Чувал съм, че успявали да отмъкнат дори златните коронки на бабите си. Не, Норт, той не се е предал.
— Слушай какво ще ти кажа, Оуен. Защо не отидеш в Лондон и не поговориш със съдружниците на баща си? Разбери какво е финансовото му състояние. Вече инструктирах моите хора в Лондон как да прехвърлят наследството на Каролайн извън контрола на баща ти. Помогна ми мистър Броугън.
Когато Оуен най-после излезе, след като, глупаво усмихнат, ги изгледа многозначително, Каролайн рече:
— Братовчед ми е прав. Той няма да се откаже, Норт. По-упорит е от магаре и е изпълнен с повече решимост от епископ, намиращ се в стая, пълна с неверници.
Внезапно спря да говори и го погледна изпод притворените си клепачи. Преглътна с усилие.
— Може би ще трябва да се омъжа. Както ти сам каза, това е най-сигурният начин да не се опитва да ме отвлича повече.