— Така ли съм казал?
— Ще се ожениш ли за мен, Норт?
Той я изгледа — блед, безмълвен, неподвижен.
— Вероятно съм много богата.
Младият мъж продължаваше да мълчи, без да откъсва поглед от нея.
— Толкова неприемлива ли ти се струвам?
Той се наведе и я целуна. В следващия миг тя се притисна до него, обгърна врата му с ръце, вдигна се на пръсти и с някакъв неистов бяс потърси устните му.
— Не спирай — промълви, без да се отделя от него тя, — моля те, Норт, не спирай! Толкова е приятно…
— Приятно ли? Само „приятно“?
Въпреки нежеланието му ръцете му като че сами я галеха по гърба, като слизаха все по-надолу, докато обхванаха задните й части и я повдигнаха. В първия миг Каролайн замръзна. След това той разбра, че бе заинтригувана, усещайки нещо непознато и искаща то да продължи. Мили Боже, тя беше изпълнена със страст, но бе толкова невинна! А ето че той я прелъстяваше в собствения й дом и не можеше да откъсне ръцете си от задника й. Не искаше да се жени, дори за това момиче, което желаеше повече от която и да е друга жена на света. Сега това беше чисто сладострастие и с него можеше да се справи. Не и с един брак обаче! Не още, вероятно никога, поне не по начина, но който бяха го правили неговите предци, като се започне с прадядо му. Прекалено много бяха спомените за яростта на баща му, прекалено живи бяха в съзнанието му. Гневните пристъпи бяха започнали още когато Норт беше малко момче и бяха ставали все по-силни и по-грозни с течение на годините; разпалвани от дядо му, който заслужаваше да умре години преди действителната си смърт, това гадно старо копеле…
Тогава усети докосването на топлия й език до неговия и помисли, че ще свърши в същия миг.
Грабна ръцете й и ги дръпна зад гърба й.
— Не, дявол да го вземе! Трябва да сложим край на това, Каролайн. Не искам да се женя за теб. Единственото, което желая, е да легна с теб, но това е невъзможно. Ти си дама, а аз, понякога успявам да си го припомня, съм джентълмен. Ще се погрижа да освободя страстта си с някоя друга, но не с теб. Няма да те посрамя, въпреки че само като те докосна, изгарям от желание да те съборя на пода, да вдигна полите ти и… Господи, ти си толкова дяволски невинна, че нямаш никаква представа за какво говоря. Но така искам да те докосвам и целувам! Всеки сантиметър от тялото ти — нежната извивка зад коляното ти, мекотата от вътрешната страна на бедрата ти. И да целувам корема ти и по-надолу, да те вкусвам и да усещам как се извиваш под устните ми, как бедрата ти се стягат и сами се повдигат под ръцете ми… Да, желая всичко това, докато започнеш да викаш от страст. Но ти дори не разбираш какво чувствам, нали? Самата ти изпитваш желание, Каролайн, но не знаеш, не можеш да знаеш какво значи за един мъж да желае една жена; какво е за него да знае, че тя е нежна и го иска, и с радост ще го приеме в себе си. Ти дори нямаш представа как изглежда един мъж, нали? Ние не сме нито красиви, нито бели, нито гладки като теб. Ние сме космати и твърди, и дяволски страшни, когато желаем една жена, защото полът ни… По дяволите! Забрави какво казах. Не, няма да те целувам повече, така че затвори проклетата си уста и дръж езика си зад зъбите! Ех, жени… Дори неопитните като теб знаят инстинктивно как да подлудят от сладострастие един мъж. Само се погледни как си разтворила устни, мога да видя езика ти. Не ме гледай така и стой по-далеч от мен! Накрая на издръжливостта си съм, съвсем накрая.
Норт я изгледа вбесен и почти тичешком излезе от трапезарията, като отново тръшна вратата след себе си.
— Е? — обърна се към празната стая тя. — Това, което той усеща, изглежда никак не е слабо. Никога досега не съм го чувала да изнаприказва наведнъж толкова много думи. Да, Норт е страстен мъж. А това е хубаво, струва ми се…
Не спа добре, защото той бе в мислите и, вкусът на устните му беше все още в устата й, топлината на тялото му все още я сгряваше, думите му не излизаха от главата й. Опитваше се да си представи всяко действие и знаеше, че това нямаше да бъде така странно и смущаващо, както звучеше. Не, с него това щеше да бъде истинско вълшебство. Какво имаше предвид, като каза, че ще я уплаши? Беше нещо за пола му. Искрено се надяваше, че скоро ще разбере.
Каролайн пришпори Реджайна и тръсна глава. Чудеше се дали Норт щеше да продължи да упорства с непоносимостта си към брака. Но баща му се беше женил, както преди него и дядо му, и прапрадядо му.
Къде беше майка му? Дали не бе умряла при неговото раждане?
Шестнадесета глава
Съвсем беше забравила, че доктор Трийт щеше да идва да види нея и поверените й момичета.