— Казахте, че мис Трийт пила чай с дамите ли, мисис Трибо?
— Да, мис Каролайн. Тя остана още малко, след като докторът прегледа и трите. Много симпатична дама е Бес Трийт. Никога не хитрува, не е злобна и не клюкарства, независимо колко високо или ниско положение заемат пациентите й. Ето, и с нашите момичета беше наистина мила. Не се извръщаше от тях. Същата е като брат си в това отношение. Никога не се е омъжвала, но изглежда напълно доволна, че може да се грижи за доктор Трийт, след като младата му съпруга умря преди толкова години.
— Не знаех, че доктор Трийт е бил женен.
— О, да, за едно мило момиче от Сейнт Айвс, което умря при раждане по-малко от година след сватбата им. Никой не знае дали животът му ще бъде добър и колко живот му остава, нали?
— Така е — отвърна младата жена.
— Човек трябва да действа, а не да се двоуми. Все повтарях това на мистър Трибо, скъпия ми съпруг. Той никога не предприемаше нищо, само се колебаеше и говореше за това как трябва да постъпи по този или онзи въпрос, докато не умря преди седем години…
— Съжалявам.
— Много време мина оттогава, мис Каролайн, много време… Запомнете обаче: не си прахосвайте времето в колебания. Животът е по-несигурно нещо от чаша мляко, поставена на прозореца в слънчев ден.
— Права сте. Мили Боже, абсолютно сте права!
— Казвах същото и на леля ви Елинор. Предполагам, че след този разговор тя реши да се омъжи за доктор Трийт. Горката жена…
Каролайн я изгледа смаяна.
— Но той не е споменавал, че й е направил предложение.
— Предполагам, че не е успял, обаче искаше да се ожени за нея. На всички беше ясно като бял ден. Но бедната ви леля бе убита наскоро след това. Тя беше толкова забавна и винаги в добро настроение, беше й безразлично дали денят е сух или дъждовен. Вдъхваше живот на всичко, с което се захващаше. Бедната Ели поч…
Каролайн се загледа след мисис Трибо, която забърза нататък и се развика след Дъмплинг, момичето, което помагаше на готвачката:
— Сега пък излизаш ли, Дъмплинг! Внимавай, ще разлееш млякото. По-внимателно, момиче! А-а, заслужаваш да те напляскам за това!
После се обърна отново към Каролайн и каза:
— Добротата си е доброта, но се обзалагам, че дори Бес Трийт понякога е подръпвала ушите на прислугата си. Дъмплинг! Ама че си непохватна!
Каролайн се качи на четвъртия етаж, където бе настанила шивачката, пристигнала от Тревелъс.
Уигинс щеше да остане в имението около две седмици, за да ушие дрехи за всички. Тя беше весела едрогърдеста жена без абсолютно никакъв вкус. Добре че Мери Патриша беше надарена с фин усет за тези неща и успяваше да посмекчи прекалено цветистите идеи на Евелин. Именно тя се беше заела с избора на платовете и моделите за трите. Съгласи се да наглежда изработката и на няколкото рокли за Каролайн.
Каролайн остави Мери Патриша и Евелин да спорят особено грозния червеникавокафяв нюанс в цвета на една от роклите. Слезе на първия етаж и се озова лице в лице с Бенет Пенроуз.
— Добър ден, братовчеде — поздрави тя и продължи към малката стая в задната част на къщата, която бе избрала за свой работен кабинет.
— Искам да говоря с теб, Каролайн.
Тя отвърна през рамо:
— Аз също искам да си поприказваме. Ела с мен, Бенет.
Знаеше, че не му е приятно да я вижда седнала зад бюрото. Слънцето светеше зад гърба й и го заслепяваше, но на нея не й пукаше за това.
— Нашите три дами са вече тук, Бенет — започна без въведение тя. — Трябва да бъдеш учтив към всички тях. Моля те, внимавай да не ги стреснеш с нещо, особено Алис, която е много млада и жестоко изплашена от целия мъжки род.
— Защо тогава си е вдигнала полите, щом е била толкова изплашена от мъжете?
— Бенет — каза братовчедка му, като се опитваше да губи търпение. — Алис е на четиринайсет години. Била е изнасилена от трима мъже, които вероятно са били пияни. Тя е още дете, а сега на всичкото отгоре е бременна. Трябва да бъдеш изключително внимателен, когато си край нея.
Младият мъж изпъна презрително рамене. Искаше й се да го смачка, но вместо това рече:
— Скрилейдн Хол е тяхното убежище, а вече — и техен дом. Тук те са защитени от неприятности и заплахи. Разбираш ли ме?
Той продължи да мълчи.
— Бенет, можеш да си отидеш, ако желаеш.
— Ще ми дадеш ли пари, за да си отида, Каролайн? Би могла, знаеш ли? Няма да се откажа от дела си от тук, но ако ми осигуриш някакви приходи от всичките пари, които наследи, тогава с радост ще се махна.
Това беше идея, и то много добра. Но тя знаеше, че леля й се бе надявала, че Бенет би могъл да се промени към по-добро. Очевидно Елинор не бе проявила далновидност в този случай. Но въпреки това трябваше да опита.