Тя въздъхна.
— Не. Защо не се захванеш с някаква работа? Не си глупав, но си адски мързелив.
— Аз съм джентълмен.
— И да не би това да означава, че трябва да се местиш от кълка на кълка и да се наливаш до смърт в кръчмата на мисис Фрийли? Съмнявам се, че Норт би определил това поведение като подходящо за един джентълмен.
— Той има пари, а аз нямам.
— Не е имал никакви пари, докато не с наследил титлата. Отишъл е в армията на шестнайсетгодишна възраст. Правил е нещо полезно и се е издържал сам.
— Наполеон си отиде. Вече не е необходимо да се ходи в армията. Освен това ще трябва да си купя офицерско звание. Можеш ли да ми дадеш седем-осемстотин лири за тази цел?
— С какво искаш да се занимаваш, Бенет?
Той стана и тръгна към дългите прозорци, през които се виждаше прекрасна вътрешна градина. Най-после отвърна:
— Искам да се оженя за богата наследница.
Е, това все пак беше нещо.
— И какво трябва да направи човек, за да се ожени за богата наследница?
— В този забравен от Бога край няма много от тях, сигурен съм в това. Трябва да отида в Лондон, за да открия дъщерята на някой богат гражданин. Потеклото ми е чудесно, макар и да нямам титла. Да, единственото, което ми е нужно, е някакъв капитал и до шест месеца ще бъда женен.
— Така, значи искаш да ти заема пари. Инвестиция в лова на невеста.
— Да — отвърна младият мъж и се обърна към братовчедката си, за да я вижда. Смея да твърдя, че пет хиляди лири ще свършат работа. Ще ти ги върна с десет процента лихва след, да речем, осем месеца. Може би тогава ще откупиш моята половина от всичко, което притежавам тук. Господ ми е свидетел, че последното, което искам да правя, е да се грижа за бременни мръсници. Това предложение изглежда ли ти приемливо?
Каролайн не знаеше какво да каже, а обикновено думите се надпреварваха да излизат от устата й. Гледаше безмълвно Бенет и се питаше що за човек беше той. Най-после заяви:
— Ще помисля по този въпрос. Междувременно защо не се опиташ да свършиш нещо полезно?
— И какво трябва да правя? Да се срещам с отегчителни фермери и да се занимавам с поправките на чифлиците им? Може би ще трябва да се насилвам и да слушам дрънканиците им за слабата реколта, която пак изгнила на полето заради дъждовете? Или искаш да съчувствам на Дъмбартън, че господарят му е жена, а не мъж? А може би да записвам имената на разни глупаци в счетоводната ни книга? Да губя времето си в калаените мини и да лижа подметките на онзи Пийтрий, както ти накара Оуен да прави? О, да, видях го да се разхожда край Хуийл Кити в компанията на гадния управител. Държеше се като глупав ученик, целият в слух.
— Ако се ожениш за богата наследница, Бенет, от теб пак ще се очаква да вършиш нещо полезно. Ако тя има някакво имение, ще бъде твое задължение всичко в него да върви добре. Ако пък семейството на съпругата ти бъде банкерско, от теб ще се очаква да овладееш този занаят.
— Ще наеме управител на имението. Колкото до банковото дело, намерението ми да стъпвам в града не е по-голямо от това да ходя в Америка. Повтарям ти, Каролайн, аз съм джентълмен. Джентълмените не се нуждаят от професия.
Тя се изправи и се подпря с длани върху бюрото.
— Пълен глупак си, Бенет! Но въпреки това ще помисля по въпроса за заема. Все пак не ми се вярва, че ще ти дам пари, за да прикоткаш някое глупаво момиче да се омъжи за теб.
— В такъв случай никога няма да се отървеш от мен, Каролайн. Този дом е точно толкова мои, колкото и твой. На горния етаж има три бременни уличници. След като се окучат, е, може и аз да се позабавлявам с тях. Тогава може би няма да се чувствам толкова отегчен.
Той се обърна и излезе от стаята, като си подсвиркваше, все едно, че нямаше абсолютно никакви грижи. Дявол да го вземе. Какво щеше да прави с него?
— Е, Каролайн, какво се е случило? Изглеждаш така, като че се готвиш да застреляш някого.
Тя крачеше напред-назад из всекидневната на Норт все още задушаваща се от гняв.
— Да! Бенет! — отвърна тя, като се опитваше да овладее треперенето на гласа си.
Спря за миг и отново продължи нервно да ходи из стаята.
Норт замръзна на място.
— Да не би това долно копеле да те е обидило?
Резкият му тон я накара да се закове на място. Ако тя беше една от обидените, това дали би могло да го вбеси? Може би… Младата жена се усмихна на домакина си, с широка красива усмивка, и на него му се при иска да бе държал затворена проклетата си уста. Колкото и странно да се стори това на Каролайн, гневът й към Бенет в миг се разнесе като дъждовен облак. Отговорът й вече съвсем не беше така разгорещен:
— Не, не ме е обидил, поне не директно. Поиска от мен пет хиляди лири, за да отиде в Лондон и да си потърси богата съпруга. После ми предложи да откупя неговата половина от наследството, което, естествено, ще му донесе доста пари. А той ще може да продължи да живее като пройдоха.