Какво трябваше да нрави? Как да накара Норт да я направи най-щастливата жена на света?
— Каролайн! Изкара ми акъла, дявол да те вземе!
Седемнадесета глава
Тя подскочи. Сърцето й щеше да се пръсне от уплаха, но това трая само миг. Норт не можеше да е чак толкова безразличен към нея, щом се бе разтревожил и я бе потърсил. Каролайн се обърна усмихната и каза:
— Здравей, Норт. Съжалявам, ако съм те изплашила. Исках да поразмишлявам на спокойствие, затова слязох на брега. Помниш ли, ти ми показа тази пътечка? Защо си тук?
За момент той като че не знаеше какво да отговори. После подхвърли:
— Не знам. Бях излязъл да пояздя. Исках да посетя Хуийл Дейвид и затова минах оттук. Когато забелязах Реджайна, а от теб нямаше и следа, помислих, че си паднала от скалата. Не ме плаши никога вече така, Каролайн.
Тя се усмихна още по-широко.
— Няма.
— Постарай се, иначе ще те удуша.
— Добре — отвърна все така усмихната тя, защото знаеше не по-зле от него, че ако допуснеше пръстите му да докоснат шията й, той по-скоро щеше да я целува.
— Престани с това, Каролайн.
Тя само вдигна рамене и погледна към тъмните води на морето.
— Семейство Карстеърс ми харесаха. Лейди Виктория е изключително интересна жена — и хубава, и очарователна. Съпругът й я обожава. Красив е почти колкото теб.
— Освен всичко друго, тя е и бременна.
— Така ли? Съвсем слаба е. Откъде знаеш, че е бременна?
Младият мъж се намръщи.
— Не можеш ли да се досетиш?
— Е, не мога. Но ти как разбра?
Лицето му се проясни и той отвърна с типична мъжка арогантност:
— Има особен вид, изглежда някак си сияеща. А и съпругът и я докосваше извънредно предпазливо. Беше повече от очевидно.
Замисли се, след което добави:
— Бих казал, че е в третия месец.
— Нямах представа, че си толкова наблюдателен. Норт. Не е трябвало да притеснявам доктор Трийт. Можеше само да погледнеш към моите бременни момичета и да им кажеш какво трябва и какво не трябва да правят.
Той се раздразни не на шега.
— Много добре, виждам, че не ми вярваш. Ще опитам да бъда по-подробен. Чух Рафаел да й казва, че колкото и да й се иска, няма да я милва по гърдите, защото сега били много нежни и чувствителни и можел да ги нарани. Каза й да бъде търпелива, защото доктор Трийт му казал, че след около месец вече нямало да е нужно да бъде толкова предпазлива. Тогава щял да я гали колкото искала. И тогава тя отговори, че не можел да я нарани, защото знаела колко внимателен може да бъде, стига да не танцува из стаята, докато краката й били увити около неговия… ъъ, извинявай за последното. Така, сега доволна ли си, че успя да изкопчиш всичко от мен?
— Нямах представа, че гърдите на жената ставали по-нежни.
— Каролайн! Но дяволите, мери си приказките! Това е неблагопристойно, не би трябвало да знаеш за…
— За гърдите ли? Или за бременността?
— Замълчи! Така, а сега ми кажи какво правиш тук.
— Мисля.
— За леля си ли?
Младата жена поклати глава, без да отмества поглед от огромната вълна, която стигна само на около половин метър от камъка, върху който седеше.
— Не, мислех за теб. Мислех и за това, че човек трябва сам да управлява живота си. Спомнях си колко самотна бях в продължение на дълго време. А сега ми се случиха толкова много неща и не мога да повярвам, че предишният живот е бил моят, а предишното момиче съм била аз.
Норт стоеше мълчалив и неподвижен.
— Промените в живота ти наистина са много, Каролайн. Но дори и да си мислила за мен насред това блато, вече трябва да престанеш.
— Защо?
— Просто защото аз не се интересувам от теб.
Лъжата беше толкова нагла и очевидна, че тя не можа да отвърне нищо. Само го гледаше смаяна, като че изучаваше листна въшка на върха на розов цвят.
— Добре, принуждаваш ме отново да стана прекалено откровен. Казах ти, че всичко това е само сладострастие. Ако не беше така дяволски невинна, щеше да можеш да разпознаеш сладострастието. Вие — всички жени сте еднакви! — искате да оплетете мъжа в сантименталните си мрежи, искате да ви обсипва с ласкателства и рози, и романтика, и говорите за някакво си духовно сливане…