Пое си дълбоко въздух и го погледна право в очите.
— Сега имам много. Имам теб. Прекрасно е да срещнеш някого, когото да обичаш, за когото да се тревожиш, комуто да вярваш. Но всичко това е съвсем ново за мен и ако съм те засегнала, прости ми, защото съм го направила единствено от незнание. Мисля, че пораснах изведнъж през онази нощ, когато Фолкс се опита да ме изнасили. Не че научих кой знае колко за живота, но просто пораснах. Не, не, не се опитвам да те накарам да ме съжаляваш и да ме утешаваш. Съвсем не е това. Норт. Просто искам да се омъжа за теб. Не за друг, единствено за теб. Искам да прекарам живота си с теб, не с друг. Страшно го искам! Аз съм от добра порода, Норт, и ще направя всичко възможно да не те разочаровам. Няма да ти се натрапвам, когато искаш да останеш насаме, нито пък ще те моля за ласкателства или романтични любовни истории, или каквото и да е от този род. Кълна се, че никога няма да се превърна в сълзлива женичка.
Той като че беше готов да забие ботуша си в пясъка.
Вместо това отново нервно прекара пръсти през косите си.
— Защо, за Бога? Виждаш в мен най-добрата защита срещу Фолкс ли? Това са глупости. По-скоро бих убил мръсника, отколкото да се оженя за теб поради тази причина.
— Искаш истината? Мисля, че копнея да бъда обект на твоето сладострастие през следващите петдесет години от живота си.
Тя се приближи към него и остана доволна, че този път той не се отдръпна. Плъзна ръце по гърба му и го погледна.
— За мен ти си най-прекрасният мъж на света, Норт.
Той се усмихна криво.
— А какво ще стане, ако изляза на лов с хрътките си?
— Ще накарам Полгрейн да ти приготви хубав обяд и ще ти кажа довиждане. А когато се върнеш, ще ти се усмихна и ще те целувам и милвам, докато забравиш защо изобщо е трябвало да ходиш на лов.
— Свикнал съм да бъда сам, Каролайн, така както и ти си живяла сама. Огромната разлика е в това, че аз бях сам по собствено желание. Не е едно и също — да бъдеш сам или самотен. Познавах много хора, знаех всичко за тях и предпочитах да си стоя сам. Както ти бях казал, напуснах Маунт Хок на шестнайсетгодишна възраст. Нямах си никого, когато заминах оттук, а и сега приятелите ми се броят на пръсти. Не ме бива да общувам с хората, Каролайн, особено с жените и най-вече — с дамите.
— Това не е вярно.
Тя се вдигна на пръсти и го целуна по устните.
— Защо казваш, че не те бива с жените?
Целуваше го отново и отново. Това бяха леки целувки, на които я беше научил той самият.
— Винаги си се държал чудесно с мен. Караш ме да се смея. Караш ме да искам да те докосвам и да те прегръщам, и да те целувам — докато се съсухря и се превърна в старица.
— Не мога да разбера това — отговори й той и започна да отвръща на целувките й.
— Виждаш ли? — Тя промуши леко език между устните му. — Виждаш ли? — И той усети в устата си топлия и дъх. — По всичко личи, че аз съм жената, предназначена за теб. Трябва да престанеш да се притесняваш от това, Норт. Аз съм твоята съдба. Вземи ме, защото с абсолютна сигурност искам да ме вземеш.
Осемнадесета глава
— Проклятие! — възкликна той и падна на колене пред нея.
Тя стоеше без да помръдне, без да разбира, без да отделя очи от лицето му.
— Виж дали можеш да приемеш това, Каролайн. Ако то те шокира до върховете на девическите ти пръсти, тогава, съжалявам, но това е, което съм искал.
Без никакви обяснения повече той повдигна полите на роклята й, фустите, долната риза.
— Подръж ги.
Тя се подчини, като все така го гледаше неразбиращо. Стоеше пред него, гола от кръста надолу. Той я оглежда продължително — белите бедра, силни и меки и по-нагоре, към гъстите къдрици със същия богат кестеняв цвят като косите й. Протегна пръсти, за да я докосне.
— Разтвори крака.
Смаяна, тя изпълни желанието му.
— Сигурен ли си, че искаш да правиш това, Норт? Да ме разглеждаш по този начин? Доста смущаващо е. Никой досега не е гледал кръста ми.
— Не гледам проклетия ти кръст, а там, където след малко ще те милвам с пръстите и с устата си. Господи, колко си хубава!…
— Норт, но сигурно…
В този момент устните му я докоснаха, докато пръстите му я разтваряха. Каролайн замръзна неподвижна, след това, за свое изумление, усети силна тръпка, която я разтърси от главата до петите. Колената й се подкосиха и тя като че омекна цялата, а полите й се изсипаха върху главата на Норт. Усети дланите му върху задните си части, докато лягаше по гръб. Миг по-късно той беше отгоре й, като се подпираше на лакти и я гледаше право в замаяните очи.
— Прекрасна си — произнесе и я целуна.
Преди да успее да обгърне врата му, за да го задържи, той се изправи, все така без да отделя поглед от нея. Роклята й бе вдигната нагоре до кръста, краката — разтворени. Норт се усмихна и й подаде ръка.