— Това е истински абсурд!
— Мистър Кум казва самата истина — намеси се Триджийгъл. — Тук от десетилетия не са били допускани жени.
— Вече са — отвърна Норт. — А сега си вървете, веднага, и тримата!
Полгрейн, Кум и Триджийгъл наведоха глави и излязоха бавно от библиотеката. Лорд Чилтън ги наблюдаваше с неразбиране. Триджийгъл спря и вдигна очи.
— Моля ви, милорд, прочетете какво са писали мъжете от рода Найтингейл. Всичко е вярно. Истината пуска дълга сянка, особено за мъжете.
— Добре, дявол да го вземе, ще прочета книгата! Но това няма да промени нищо.
— Не трябваше да напускате дома си на шестнайсетгодишна възраст. Така не успяхте да научите истината за нещата. А можехте да разберете защо…
— Ти също щеше да напуснеш, Триджийгъл, ако моят баща беше и твой баща. Мръсното копеле, той…
Младият мъж млъкна, за да се овладее.
— Излез, Триджийгъл, излез веднага!
— Да, милорд, но не ми се иска. Всички ние само се опитваме да ви предпазим, да осигурим уединението ви, за да бъдете тук, заедно с нас, щастлив и самотен.
— Напусни стаята, веднага!
— Да, милорд.
Флаш Сейвъри застана от другата страна на бюрото, погледна право в очите лорд Чилтън и започна без никакви уводи:
— Бенет Пенроуз е бил тук. Обикалял е скришом около Гунбел близо три седмици преди убийството на Елинор Пенроуз. Използвал е собственото си име, но е прибавил към него и Йорк. Предполагам, че точно заради това не сте научил кой знае колко много, когато в самото начало сте се опитал да разберете нещо около смъртта й, милорд. Да, Бенет се е опитал да бъде хитър, но аз го разкрих.
— Чудесно си се справил, Флаш. След като я е убил, значи се е надявал, че тя ще му остави пари, много пари.
— Точно така. Съмнявам се, че е знаел нещо за мис Каролайн. Дори и да е знаел, предполагам, Бенет е решил, че никой няма да завещае пари на някаква си жена.
— Това би могло да постави Каролайн в опасност Но не за дълго, защото щом се оженим, всичките й пари ще станат мои. Тогава за този нехранимайко няма да има никакъв шанс.
Норт се отпусна в кожения стол и затвори очи.
— Остава Роланд Фолкс. Не мога да кажа, че бих искал той да живее още дълго тук, в Маунт Хок.
— Според мен ще бъде по-добре да го освободите, милорд. След като се ожените с мис Каролайн, пуснете го да си ходи. Предварително обаче му дайте добре да разбере, че ще му извият врата на бесилото, ако ви убие или ви се случи каквото и да е друго нещастие.
— Очевидно си мислил доста по този въпрос, Флаш.
— Да, вероятно толкова, колкото и вие. Освен това говорих с Капитана. Той каза, че ще му бъде много приятно да обясни на Фолкс новите факти в живота му.
Норт се усмихна на тези думи.
— По всичко изглежда, че работите напредват. Все още обаче нямаме никакви доказателства. Ножът — какво ли е сторил с него убиецът? Горкият доктор Трийт! Щом възвърна способността си да говори, той каза, че според него използваният нож е бил най-обикновен, от тези, които могат да се намерят във всяка кухня. Не рибарски или ловджийски, а нищо и никакъв нож.
— Възнамерявам тази вечер да посетя стаята на Бенет Пенроуз в Скрилейдн Хол. Нашият човек сигурно пак ще се налива с приятелите си в Гунбел. Ще видя какво ще успея да изровя. Освен това, милорд, разбрах от мисис Фрийли — голяма бъбрица е тази жена, а и…
Флаш спря да говори за момент и се наду. После продължи в лек захлас към самия себе си:
— Да, така си е, дамите ме намират доста привлекателен. Та, да се върна към мисис Фрийли. От нея разбрах, че Елинор Пенроуз не била първата, умряла при подобни мистериозни обстоятелства. Преди около три години била намушкана друга жена, Елизабет Годолфин, вдовицата на някакъв търговец, живял край Перанпорт. Въпросната дама била много способна личност, но не била богата като мисис Елинор.
— Други общи моменти?
— Мисис Фрийли твърди, че се виждала с някакъв господин, но вече не си спомняла името му. Обеща да посети приятелките си, които живеели там, и да ги поразпита по случая.
— Добре, значи започваш да напредваш.
— Поздравления за предстоящата ви женитба с мис Каролайн, милорд. Тя е чудесно момиче, остроумно, пълно с огън и закачливост, а устата й… Капитана ми каза, че ще ви ядосва не по-малко, отколкото него го ядосвала лейди Виктория.
Норт изсумтя. Въпреки това мисълта да излиза на лов с хрътките си вече не заемаше толкова голямо място в плановете му за бъдещето.
— Ще проуча дали нашият Бенет Пенроуз е бил наоколо по времето, когато е било извършено и другото убийство. Доколкото е вярно моето разследване, през последните години той не се е отдалечавал много от този край. Този непрокопсаник е бил на вашата възраст по онова време, милорд. Може да се е срещала с него, може би…