В същия този момент разбра, че желанието му за самота беше следствие от непрестанната горчивина и от зле сдържания гняв на баща му, от недоверието му към хората като цяло и жените в частност. През детството и ранната си младост Норт очевидно бе взел думите му присърце и беше решил да се предпази от евентуално предателство, сам убеждавайки се, че няма нужда от хора около себе си. За разлика от Каролайн той не беше разбрал, че пропуска край себе си живота. За разлика от Каролайн той трябваше да бъде върнат насила и към радостта, и към възможността за тъга и разочарование.
Щеше да бъде съпруг на Каролайн. Какво повече от това?
Деветнадесета глава
Сепната от пронизителния писък, Каролайн се изправи рязко в леглото си. Отметна завивките, грабна пеньоара си и след миг вече беше в коридора.
Чу още един вик, само че този път приглушен, едва чут. Божичко, идваше от стаята на Алис! Тя пресече бежешком широкия коридор и отвори вратата.
В стаята имаше само една запалена свещ на нощната масичка до леглото на Алис и тя отразяваше върху стените сенките от истински кошмар. Бенет се беше проснал върху момичето, а то се бореше с него отчаяно.
Насилникът отметна глава и я зашлеви с всичка сила.
— Млъкни, малка развратнице! Ако не искаше това, сега в корема ти нямаше да има хлапе. Млъкни и си разтвори краката!
— Не — проплака момичето и продължи да се съпротивлява.
— Бенет!
Той замръзна на място. После бавно обърна лице към Каролайн. Тя беше наметнала пеньоара си, а гъстите и коси висяха в безпорядък. Той поклати глава, без да може да разбере.
— Каролайн? Какво правиш тук?
— Ти си пиян, мръсна свиня такава! Махни се от нея!
— Този път не позна. Тя е тук и е моя. Трябваше да видиш погледите, които ми хвърляше цял ден.
На Каролайн й се искаше да има пистолет, но тъй като не разполагаше с такъв, трябваше да се задоволи с това, което й беше подръка.
Тя грабна една солидна дъбова табуретка за крака, вдигна я високо и каза спокойно:
— Втори път те предупреждавам. Излез веднага оттук.
— Махай се, Каролайн, освен ако не искаш ти да бъдеш следващата.
Още не беше довършил последната си дума, и замръзна ужасен.
— Не! — възкликна той и се отдръпна от Алис, но не беше достатъчно бърз. — Не, Каролайн…
Тя стовари табуретката върху главата му с всичката сила, на която бе способна. После се отдръпна и видя как Алис го блъсна, за да не се срине отгоре й.
— Мис Каролайн, кълна ви се, не съм го молила да идва тук. О, мис…
— Тихо, Алис. Чакай да видя дали проклетникът не е умрял.
Тя коленичи и притисна длан към сърцето му.
— Не е, колко жалко — обяви тя и вдигна поглед към момичето, което изглеждаше точно като дете, каквото всъщност си и беше — пребледняло, измъчено и треперещо. — Насили ли те, мила?
Тя поклати глава и кичурчетата светлокестенява коса, измъкнали се от плитките й, затрептяха покрай лицето й.
— Не, само ме удари и легна отгоре ми.
— Дойдох веднага, щом те чух да викаш.
— Той не мислеше, че ще имам нещо против. Не вярваше, че ще викам, а аз го направих, но той беше прекалено разгорещен, за да може да се спре. Непрекъснато ме обиждаше с онези ужасни имена, с които ни наричаше и викарият.
— Знам, знам — отвърна Каролайн.
Внезапно я обзе такъв пристъп на гняв, че тя срита Бенет в ребрата. Искаше й се мистър Бъмбъри също да бъде тук. Щеше да си го получи и той.
— Така — каза тя. — Сега вече се чувствам по-добре. Прекрачи безчувственото тяло на Бенет, седна на ръба на леглото и прегърна Алис.
— Ето, всичко е наред, милото ми. Кълна се, че това няма да се повтори. Кълна ти се. Искаш ли да го ритнеш и ти, Алис?
Малката спря да плаче. Известно време не помръдваше, носле се отдръпна от Каролайн.
— Да го ритна ли?
— Да, заради това, което се опита да ти стори.
Алис като че се разтревожи не на шега, но изведнъж се усмихна.
— О, да — отвърна тя. — Да!
Стана от леглото, изправи се до Бенет и го ритна с всичка сила.
— Направи го отново, Алис. Той го заслужава.
Тя го ритна отново и този път каза:
— Почувствах се чудес… ъ-ъ, чудесно, мис Каролайн. Ритнах този мръсник така силно, че ме заболя кракът.
— Боже мой, какво става тук?
Оуен беше тичал насам толкова бързо, че халатът му все още се мяташе около голите му крака.