— Бенет! Ах, това мръсно копеле, ще му…
— Не можеш да му направиш нищо засега, Оуен, така че се успокой. Благодаря ти, че дотича толкова бързо. Охо, ето и Евелин, и Мери Патриша.
Те бяха пристигнали по-късно, тъй като натежалите им кореми не им позволяваха да се движат бързо.
— Божичко! — възкликна Евелин, от един поглед разбрала какво се е случило. — Милото ми дете…
— Всичко е наред — обади се Каролайн. — Няма й нищо. Само дето срита Бенет здраво в нещастните ребра. Да, Алис, няма ти нищо. Все пак би било добре Мери Патриша да ти донесе малко топло мляко, за да се поуспокоиш, иначе има опасност да сриташ всички ни.
Алис се разсмя. Този, който за малко не я беше поругал, лежеше на пода в стаята й, а тя се смееше.
— Идеята е добра, мис Каролайн — рече Мери Патриша.
— Оуен, би ли издърпал Бенет оттук, за да го замъкнеш в стаята му? Х-м, по главата му има кръв. Мислиш ли, че трябва да извикаме доктор Трийт?
Според Оуен единственият, когото трябваше да викат, бе палачът, но Каролайн, видяла струйката кръв, стичаща се от раната, поклати глава.
— Непременно иди да доведеш доктор Трийт. Последното, което искаме, е Бенет да пукне тук, в Скрилейди Хол. В крайна сметка, Оуен, аз съм тази, която го удари, и следователно — тази, която ще отиде на бесилото.
— Остави го да изгние тук, братовчедке.
— Нека да го ритна още веднъж, мис Каролайн — каза Алис.
— Недей. Нека все пак имаме малко милост.
Двамата с Оуен замъкнаха Бенет в неговата стая и го вдигнаха на леглото му. Младата жена сложи чиста навлажнена кърпа върху раната на главата му. През това време Оуен се облече набързо.
— Ще се върна колкото може по-бързо. Ако проклетото копеле дойде на себе си, цапни го пак.
След като Оуен излезе, тя се върна при Алис. И Евелин, и Мери Патриша я успокояваха и утешаваха, даваха й мляко, галеха я по косите и й обясняваха колко силна се е показала и как му е дала да се разбере.
— Мъртъв ли е, мис Каролайн? — попита Евелин.
— Не. По-скоро е жалък и пиян. Горещо се надявам да изпитва възможно най-силни болки, когато се събуди. Не се съмнявам, че ребрата ще го мъчат страшно. Няма нужда да се тревожите повече за това, момичета.
Каролайн обаче съвсем не беше спокойна. Ако Бенет останеше тук, в тази къща, винаги би се опитал отново да стори същото. Трябваше нещо да се направи.
— Радвам се, че те чух да пищиш, Алис. И добре, че беше толкова силно.
— Но аз не пищях, успях само да извикам, преди той да ми запуши устата.
Каролайн я изгледа смаяна.
— Чух те така ясно, като че беше в стаята ми. Чух те, Алис. Викът ти беше много силен.
— О, мис, наистина се радвам, че ме чухте, но мисля, че успях да изцвърча не по-силно от мишка.
Докато доктор Трийт шиеше главата на Бенет, Бес Трийт обясни как се беше получил този ефект.
— Елинор ми беше разказала за това — започна да обяснява тя и лекичко попиваше кръвта, докато брат и вкарваше и вадеше иглата от скална на пациента си.
— Разбирате ли, зад спалните има няколко взаимно преплетени прохода. Най-големият от тях свързва вашата спалня с тази на Алис. Коминът действа като тунел, който преувеличава всеки звук.
— Значи ужасният писък, който чух, е бил не особено силният вик на Алис?
— Точно така. Казват, че причината тези две спални да бъдат свързани, е следната: дядото на бившия мистър Пенроуз имал и съпруга, и любовница. Когато изпратил жена си в Лондон да поднови гардероба си — така поне се говори, — по време на отсъствието и накарал да построят този коридор, а любовницата му се настанила тук като господарка. Когато съпругата се завърнала, тя не разбрала нищо. По онова време нейната спалня била тази, която е в най-далечния край в източния коридор.
— Това е направо смайващо!
Бес Трийт се засмя, все така без да спира да почиства кръвта от главата и лицето на Бенет.
— Моето мнение обаче е, че съпругата все пак е разбрала какво точно е положението, тъй като след това всяка година отивала в Лондон и пръскала все повече пари за нови дрехи. Скъпият й съпруг, естествено не се възпротивил с нито една думичка.
Каролайн се присъедини към смеха на събеседничката си.
— Бес, сигурна ли си, че всичко това е напълно вярно?
Доктор Трийт приключи с шевовете, потупа главата на Бенет и започна да го превързва.
— Това е една от онези истории, за които се говори отново и отново, в продължение на години, по време на студените зимни вечери. О, героят идва на себе си. Искаше ми се да страда поне малко, докато го шиех.
— Бенджи, що за думи? Ти си лекар! — смъмри го сестра му.