— Брак по любов — каза на мъжа си Виктория Карстеърс, наблюдавайки Норт, който тъкмо бе започнал да приема поздравления. — Наистина прекрасно.
— Ако питаш Норт, повече брак от сладострастие — контрира я Рафаел Карстеърс. — Очите му стават почти черни само като я погледне. Съмнявам се, че горкото момиче ще успее да спи кой знае колко тази нощ както, впрочем, която и да е друга нощ през следващата година.
— Очите му така или иначе са си черни — отсече Виктория, допряла леко ръце до плоския си корем, където се бе свило тяхното бебе. — Освен това ти и досега не ме оставяш да спя кой знае колко, а ми се кле, че причината не била само в мъжката ти похотливост. Закле се също така, че ме обожаваш и, че съм ти много скъпа, и че дори си възнамерявал да построиш пиедестал, за да стоя върху него по две нощи всяка седмица, за да можеш да ми се кланяш и да ми целуваш краката, и да ме боготвориш…
— Но от това на човек може да му се повдигне. Виктория, Чуй ме добре сега. Естествено, че изпитвах и все още изпитвам силна страст към теб. Аз, както и повечето мъже, разбирам сладострастието. В това няма нищо лошо. То помага на мъжа да се чувства по-добре и по-щастлив, стига само съпругата да си стои на мястото. А ти винаги си знаела своето място…
И той и се усмихна като разбойник.
— Той е красив мъж — съобщи жена му. — Норт Найтингейл, искам да кажа.
— Приемлив, нищо повече. Не може да се сравни с мен. Ти ми беше казала, че съм най-красивият мъж в цял Корнуол и в цял Девън.
— Така ли съм казала? Паметта ми изневерява. Но Норт… Само погледни белите му зъби и колко е мускулест, и колко строен и силен е, и…
— Виктория Карстеърс! Да не би да искате да направя нещо, за което после със сигурност ще съжалявате?
Тя го погледна с усмивка на русалка и отвърна:
— Да.
Той я изгледа продължително, изруга и се обърна да поздрави на свой ред младоженците.
Каролайн гледаше Норт и не можеше да повярва, че е неин, единствено неин. И всичко това, защото Оуен се беше разболял и тя беше влязла в кръчмата на страноприемницата в Дорчестър да търси помощ. И че по това време той се бе оказал там… Беше наистина страшно, че животът на човек можеше да се преобърне и промени до такава степен поради една чиста случайност. Но този път случайността беше щастлива. Най-после той беше неин. И за това бяха нужни само осем минути и половина.
Не можеше да откъсне очи от него. Той се усмихваше на нещо, което бе казал Рафаел Карстеърс. Искаше й се да докосне този прав нос, тази уста, която бе толкова красива, че би я целувала, докато остане без дъх. Жадуваше да докосне езика му с върховете на пръстите и със собствения си език, да усети топлината му, да опита вкуса му, да вдъхне мириса му. Видя се отново как стои на плажа, вдигнала полите и фустите си, докато той, коленичил, я гали и докосва с устни. О, Боже! Това наистина беше невероятно изживяване. Надяваше се, че тази нощ той ще направи същото. Полазиха я тръпки. Тя се усмихна глуповато и продължи да оглежда и изучава съпруга си. Челюстта му издаваше твърдост и упоритост. Точно това й трябваше. Не беше от мъжете, които се колебаят или се отказват от нещо. А добрият противник винаги я беше вдъхновявал.
— Каролайн?
— А?
— Къде си?
— О, Норт! Мислех си, че ще имаме страхотни битки. Всъщност преди това мислех за други неща, но няма да е никак прилично да говоря за тях тук, в приемната. Да, чакат ни чудесни битки.
— Значи това е бъдещето, което предвиждаш за нас? Това харесва ли ти?
— Ти си силен и упорит, само си погледни брадичката. Не бих искала да имам мъж, когото ще мога да изритам в калта. Ти си точно такъв, какъвто бих искала ла бъдеш.
— Може би трябва да ти благодаря — каза той, наведе се и я целуна леко по устата. — О, по дяволите! — възкликна младоженецът и се отдръпна припряно. — Ще трябва да почакаме да мине официалният обяд. Не е честно. Женен съм за теб, всичко е законно, а пак трябва да чакам. Какви каза, че са били другите неща, за които си размишлявала?
Каролайн се засмя.
— Ще кажа само, че бяха дейности тип „морски бряг“. А сега, ако си много добър с мен, може би ще получа стомашно неразположение, ще позеленея убедително и ще помоля да ме извинят. Ти, естествено, няма да искаш да ме оставяш сама в нещастието ми. Ще трябва да дойдеш с мен, за да ме утешаваш, да ме храниш със супа, да бършеш потта от челото ми. Какво ще кажеш?
Той я погледна със светнали очи.
— Умът ти е страхотен!
— Идеята е велика, нали?