Той се разсмя, с цяло гърло, свободно, а Триджийгъл се обърна към другарите си и каза угнетен:
— Чухте ли това, мистър Полгрейн? Мистър Кум? Той се смее. Мъжете от рода Найтингейл рядко се смеят, особено пък на нещо, казано от жена.
Триджийгъл въздъхна дълбоко.
— Доколкото знам, бащата на Негово височество не се е смял нито един ден през живота си. Бащата на Негово височество щеше да осъди строго подобно нещо. Какъв нещастен ден…
— Тя му оказва гибелно влияние — отвърна Полгрейн.
Кум приглади оределите си коси точно над ушите и попи потта от голата си глава.
— Може би бихме могли да издържим присъствието й тук за кратко време, но само за много кратко. Това е прекалено, господа, прекалено.
— Ще издържим — обади се Триджийгъл. — Но вижте тези бременни жени, наредени в права линия. Зле ми става само като ги гледам.
— Мистър Оуен ще ги върне в Скрилейди Хол веднага след обяда, мистър Триджийгъл. Не се тревожете зауспокоява го Полгрейн. — Ще трябва да изтърпим гледката на злочестината им само още няколко часа. Трябва обаче да се връщам в кухнята. Всички тези приготовления ми причиняваха огромна мъка. Все пак приготвих пунш с шампанско, който може да се състезава с този, сервиран на сватбените церемонии на всички най-големи благородници в Лондон.
— Не е това, на което сме свикнали, мистър Полгрейн, наистина не е — въздъхна отново Триджийгъл. — Нека обаче нахраним всички добре и да чуем как се оригват доволно. Не бихме искали после да се приказва, че мъжете от Маунт Хок не могат да се справят с един сватбен обяд, колкото и да им е мъчно.
— Все още не мога да повярвам, че той наистина се ожени за нея — разсъждаваше Кум, като гледаше намръщен към младата дама, станала преди малко графиня Чилтън и господарка на Маунт Хок. — Ако е искал да спи с нея, не виждам защо трябваше и да се жени. Можеше да легне с нея и после да си обере крушите. Сега ще трябва да понасяме присъствието й денем и нощем.
— Да, но тя е дама и следователно е капан за всеки мъж — обясни Триджийгъл. — За да легне с нея, той трябва първо да се ожени за нея.
— Може и да е дама, поне в началото, но ще се промени — отсече Полгрейн, — както се промениха и другите. И няма да остане тук за дълго, ще видите. Не си ли спомняте? Бащата на Негово височество доведе жена си тук само веднъж, преди да разбере как стоят нещата, и после я отведе.
— Да, но не забравяй, че неговият баща беше все още жив и всъщност той бе господарят тук. Именно той нямаше никакво намерение да позволи онази особа да остане в Маунт Хок. А ако синът му го беше послушал още в началото, тя никога нямаше и да стъпи тук. Но сега не знам как ще постъпи Негово височество! Той прочете дневниците, но мнението му е, че всичко това били глупости.
— Ще се научи с времето — въздъхна Кум, като попи отново потта по плешивото си теме. — Бедният младеж, ще се научи. Спомням си много добре всичко, което моят баща ми е разказвал за мъжете от рода Найтингейл. Надявам се да имаме достатъчно късмет следващото дете да бъде пак момче и истински Найтингейл, а не някое жалко подобие.
— Ще видим, като му дойде времето — заключи мъдро Полгрейн. — Ще видим.
— Трябва да се справим с всичко това — рече Триджийгъл. — Чака ни доста работа и ние ще я свършим експедитивно и качествено. Но всичките те — едновременно бременни! Дори това дете Алис е с дете в корема си. Това е ужасно, не е за вярване!
— Забележително остроумие, мистър Триджийгъл — оцени го по достойнство Кум.
В ъгъла на гостната, потънала в сянка, Оуен стоеше нащрек до баща си. Страхуваше се, че Фолкс може да скочи върху Норт по време на церемонията, но той не се помръдна. Изглеждаше страшно ядосан. Младият мъж разпознаваше добре гнева в потъмнелите очи на баща си. Този гняв той беше изпитвал достатъчно дълго върху самия себе си. Сега обаче Фолкс сдържа езика си и, слава Богу, все още не се опитваше да предприеме каквото и да е. Странно, но изглеждаше дори състарен и като че ли свит в черупката си. Когато към Фолкс се приближи мистър Броугън, Оуен още по-напрегнато се вгледа в баща си.
— Сър — започна мистър Броугън, — аз съм адвокатът на бившата мис Дъруент-Джоунс, понастоящем графиня Чилтън. Негово височество ме помоли да поговоря откровено с вас. Накратко, сега той е поел пълния контрол върху нейното богатство.
— Не за дълго — изръмжа Роланд Фолкс. — Съвсем не за дълго, проклетият му крадец и мошеник.
— Татко — намеси се Оуен.
— Млъкни, глупако! Безполезно и неблагодарно мекотело! Колкото до вас, сър, ще се погрижа да платите за всичко, което се опитвате да ми…
Мистър Броугън го прекъсна невъзмутимо, със спокойствието на епископ Хортън.