— Норт, моля те — прошепна тя.
Не знаеше какво да прави, но усещаше, че ще се случи нещо особено, нещо изключително.
— Само се отпусни, Каролайн.
Гласът му беше хрипкав и дълбок. В този миг дъхът му докосна плътта й и тя се изви като дъга нагоре и изохка, оставяйки се ръцете му да я издигнат по-високо, до неговите устни… Малко по-късно тя викаше, извиваше се върху чаршафите, стиснала длани в юмруци, заудря го по раменете, а после се вкопчи в него. Желаеше това, което идваше, толкова силно, че се опасяваше, че няма да може да го понесе. И тогава внезапно в нея се разля топлина, която се сля с горещината, идваща от устата му, и тя извика.
Норт разбра, че всяка частица в нея му се е отдала напълно и че усещанията й бяха само за него и за нея. Нямаше защо да губи повече време. В следващия миг проникна в нея на един дъх, възпрян само за миг от девствената й ципа, и членът му се озова в утробата й. Знаеше, че й причинява болка, че мъглата от удоволствие край нея се е разсеяла от физическото страдание. Той застана неподвижно в нея и се подпря на лакти. Беше доволен, че съумя да се въздържи.
— Здравей — каза той и я погледна право в очите. Беше зашеметена. — Не, не мърдай. Нека да привикнеш с мен, после аз ще се движа, но не веднага, иначе пак ще те заболи. Книгата препоръчваше да ти се извиня поне десетина пъти, след като разкъсам девствената ти ципа. Това е раздялата ти с невинността и този момент е изключително важен за теб.
— Всичко, което каза, са пълни глупости, но нямам нищо против да ги чуя — отвърна Каролайн. — За мене все още е странно, Норт, да те чувствам така в себе си. Чудесно е да си наистина вътре в мен, не само езикът ти — в устата ми. И сега ти правиш това, което би трябвало, нали?
Той се усмихна насила.
— Искрено се надявам да е така. Повече не мога да чакам, Каролайн.
Той се раздвижи и за нея усещането не беше чак толкова неприятно. Тя го обгърна и го целуна, усещайки дъха му в устата си, лудата му страст, нарастващото му нетърпение, докато той не се изпъна, затворил очи, отметнал назад глава и тя усети как горещото му семе се разля в нея.
Норт се отпусна върху й, като дишаше тежко, и подпря лицето си до нейното, върху възглавницата.
— Не мисля, че пропусна някоя от стъпките, Норт.
Двадесет и втора глава
В продължение на няколко секунди той не разбираше какво има предвид Каролайн, съзнанието му беше обсебено прекалено силно от други мисли.
— Не, не пропуснах нито една стъпка. Но можех да направя всяко едно стъпало доста по-стръмно. И така щеше да ни бъде нужно много повече време, докато стигнем върха. Какво мислиш по този въпрос?
— Мисля — измърка Каролайн, като го целуна по шията, — че си напълно способен и сам да изнамериш други стъпала и стъпки, кривващи встрани от описаните в книгата. Сигурна съм, че няма да бъдат по-малко интересни. Изключено е да са описани всички възможности. Ти си невероятен любовник, Норт! Толкова си изобретателен…
— Такъв съм. — Целуна я, търколи се отгоре й и я притисна към себе си. — „Кривване встрани“, а? Ще пробваме някое от тях утре сутринта, съгласна ли си?
— Аз също ще се понапъна по този въпрос. Толкова се радвам, че не се наложи да се омъжа за Оуен или Бенет — промълви тя и в следващия миг вече беше заспала.
Той я целуна по косите, успя да се надигне достатъчно, за да духне свещта върху масичката, и отново се притисна до нея. Не беше спал с жена от дълго време.
А никога преди не беше го правил със съпруга. Тя сега беше точно това — неговата съпруга, и той й беше доставил върховно удоволствие. Беше добре изпълнено от негова страна. Не се бе държал като тъпанар, въпреки че не беше твърде далеч от това.
„Кривване встрани с много индивидуални хрумвания за нови стъпки.“ Успя само да се усмихне на тази мисъл, преди на свой ред също да потъне в дълбок сън.
Когато на следващата сутрин Норт се събуди, той откри, че е сам. Сети се за лицето на някакво чудовище, което жена му бе видяла през прозореца миналата нощ, рязко седна в леглото и извика:
— Каролайн!
Никакъв отговор. Обърна се и видя, че вратата, свързваща стаите им, беше отворена. Извика името й отново, но пак без да получи отговор. Намръщи се и погледна към стенния часовник. Нямаше още осем часът.
Проклятие! Беше искал като се събуди да я целува, докато и тя се събуди на свой ред, а после да я люби до забрава. Отметна завивките, стана и се протегна.