Когато най-после Норт докара до някакъв приличен завършек тирадата си, Каролайн бе вдигнала към него поглед, отворила от смайване уста.
— Всичко това си го измисляш сега, Норт Найтингейл!
— Ни най-малко. Нахрани ли се вече, скъпа моя?
— Да — отвърна тя. — А сега трябва да помогна на моите момичета да се настанят по стаите си. О, Боже, седнала съм на твоя стол! Извинявай, нямах представа.
Младата жена започна да мести съдовете и сребърните си прибори, докато той я гледаше, стиснал своята чиния в ръка, и се смееше ли, смееше.
— Създаваш у гостите ни много лошо впечатление за мене — рече през рамо тя.
— О, не, мис Каролайн — обади се Алис. — Никога не съм си представяла, че една дама може да си прекарва толкова добре с един джентълмен.
За миг настана мълчание, но само за миг. Мери Патриша разбиращо потупа ръката на Алис, а Каролайн каза припряно:
— Мисля вече да ви покажа стаите. Наистина са удобни и комфортни.
Норт подхвърли, между другото:
— В книгата се твърди и следното: ако изоставиш новия си съпруг веднага след закуска, това също би го поставило пред опасността да се усъмни в своите способности.
Този път Каролайн не се хвана на въдицата му, въпреки че сценката бе изиграна превъзходно. Как е могла изобщо някога да мисли, че е мрачен, раздразнителен и намусен? Тя се приближи плътно до него, така че да не бъде чута от Алис, Евелин и Мери Патриша.
— Попитах Триджийгъл за чудовището пред прозореца ми снощи. Погледнах го право в очите и го попитах.
— Е, и?
— По лицето му не трепка дори едно мускулче. Но мисля, че е разполагал с достатъчно години, за да овладее до съвършенство изкуството да се прави на невинен.
— Чуй какво ще ти кажа: остави ме да огледам наоколо и тогава ще се допитам до Кум и Полгрейн.
— Желая ти късмет. Те обаче са много печени, Норт, наистина много.
— Но ти се справи с тях, Каролайн.
Тя наклони глава на една страна и го изгледа лукаво.
— Не живеят ли вече четири дами в Маунт Хок? А какво ли ще стане, когато пристигнат и прислужниците?
— Не знам и нямам особено желание да разбера.
Два часа по-късно Норт седеше на един огромен стол в библиотеката. В скута му беше Каролайн и той си играеше с пръстите на краката й. Единият от копринените чорапи беше преметнат през гърдите й.
— Ако беше в по-подходяща поза, можех да ти схрускам пръстчетата. Бас държа, че ухаят на лавандула.
— Не си зле с обонянието. Казах на Тими да налее лавандула във ваната ми. Той ме изгледа, а после се ухили с типичната си зъбата усмивка и наля достатъчно за банята на цял слон. Видя бутилката, нали?
— Беше почти празна.
Норт повдигна единия й крак до скута си и внимателно го огледа.
— Бях се уплашил от проклетата пришка, но раничката е заздравяла напълно. Трябва да бъдеш по-предпазлива. Познавах едно момче в армията, чиито ботуши бяха доста твърди и му направиха пришка. Не и обърна внимание и пет дни по-късно бе мъртъв.
— Ще внимавам — обеща тя.
Беше се облегнала на дясната му ръка. Вдигна длан и я постави от едната страна на лицето му. Обичаше да го докосва, да го усеща.
Той й се усмихна.
— Вече измъкнах левия ти чорап. Мисля, че е крайно време да направя същото и с десния. А после, предполагам, ще трябва да продължа нагоре и да довърша работата си, но този път бавно, много, много бавно.
Тя обхвана лицето му с две ръце и го придърпа към себе си, като го целуваше и не го пускаше.
— Норт — каза в устата му тя. — Можеш ли да спреш само за малко? Кракът ми изтръпна ужасно. Би ли го разтрил?
Той се огледа и видя, че я бе притиснал в не особено удобна поза, за да бъде по-близо до него.
— Извинявай — рече той и започна да масажира крака й.
— Другия, въпреки че и на този му е добре така. По-нагоре, Норт.
— По-нагоре ли? Ти наистина си дяволски добра прелъстителка, Каролайн Найтингейл. Х-м-м, не звучи зле, нали? Може би съпругата не е чак толкова лошо нещо, особено ако името й си подхожда така добре с това на съпруга й.
— По-високо, Норт…
Дишането му се учести.
— Изтръпването премина ли?
— Не, стана по-зле. Дори вече отиде по-нависоко, Норт. О, Божичко, как ужасно боли!
Той се предаде, прокара ръка под полите й — най-прекия път към голото й бедро. После я целуна по носа.
— Тук ли, Каролайн? Ужасното изтръпване, което те доведе почти до агония?