— Не ви чух, мис — обясни Кум. — О, наистина сте боса, както току-що каза мистър Пенроуз. Не е особено подходящо.
Той погледна към господаря си.
— Милорд, какво трябва да сторим?
Каролайн се изкашля и лекичко нареди:
— Искам да доведеш мистър Броугън незабавно, Кум.
— Милорд?
— Изпълнявай каквото ти каза Нейно височество, Кум — рече Норт.
— Не съм сигурен, че искам да го направя — обади се Бенет. — Това означава да се откажа от всичко завинаги.
Лорд Чилтън само се обърна и го изгледа. Каролайн видя, че дори не беше свил дланите си в юмруци. Видът му излъчваше пълно спокойствие. Тя разбра, че е готов да смаже Бенет. Надяваше се Бенет да го предизвика. Щеше да й бъде приятно да види алчното копеле по гръб на пода в библиотеката. Той обаче с животинско лукавство не отвърна нищо. С почти ласкав жест Норт протегна ръка и го изведе от библиотеката.
— Можеш да седнеш в хола, Бенет, и да си държиш устата затворена.
Той се върна в библиотеката и затвори вратата зад себе си. След това започна да я оглежда внимателно. Каролайн попита:
— Какво правиш, Норт?
— Чудя се дали тази врата има все още ключ, за да я заключим.
— Можеш да сложиш един стол под дръжката й.
— Не, искам един най-обикновен ключ. Ключ, който се превърта в ключалката, така че вратата да не може ла бъде отворена нито от Триджийгъл, нито от Кум, нито дори от Полгрейн, ако случайно излезе от кухнята си.
Каролайн се приближи към високите прозорци, които гледаха към източната част на Маунт Хок. Там наклонът беше доста стръмен, осеян със скали и камънаци чак до върха, където извираше малко поточе. Норт се обади иззад гърба й:
— Сега ни трябва и едно посещение на Роланд Фолкс, за да иска наследството ти или да заплашва с пистолет в ръка, че ще ме убие, след което ще се ожени за теб.
— Косата ми започна да побелява от всичко това — обърна се да го погледне съпругата му. — Погледни, Норт, ей тук, точно над дясното ми око, имам бял косъм.
— Значи си ме лъгала? Мислех, че си млада и привлекателна, а ти като че си остаряла само за една нощ, през която си лежала до мен. Истински вълк — в овча кожа, старица — в кожата на девица.
Каролайн вдигна очи към него.
— Знаеш ли, Норт, това беше наистина много смешно. Ти си духовит човек, а когато се смееш, изглеждаш така, като че наистина се наслаждаваш на живота. Къде е мрачният намръщен герой, за когото мислех, че се омъжвам? Представи ми се по доста неверен начин. Каза, че вечно гледаш намусено, че никога не говориш и че се държиш доста загадъчно. Нито веднъж досега обаче не си извел хрътките си на лов.
— Проклет да съм, ако знам какво се е случило с този намусен субект, Каролайн. Може би в крайна сметка е разбрал, че мръщенето не е чак толкова приятно прекарване на времето.
В края на следобеда Бенет Пенроуз вече разполагаше с шест хиляди и триста лири и се беше подписал под всичко, което се беше сетил да му представи за подпис мистър Броугън. Норт, Каролайн, Оуен и трите бременни момичета се наредиха на външното стълбище и махаха на адвоката за довиждане. Мистър Броугън се беше разбързал за срещата с някаква „приятелка“. Каролайн обаче подозираше, че става дума за доста по-лична история. „Очите му го издават“ — помисли си тя, докато му благодареше. Погледът му беше бляскав и разсеян. Дали леля й Елинор е била в интимни отношения с мистър Броугън? Мисис Фрийли беше права. Адвокатът беше доста привлекателен мъж.
Алис, както забеляза Каролайн, все още стоеше притисната в Евелин, която от време на време потупваше ръката й.
— Милорд.
Лорд Чилтън се обърна.
— Да, Триджийгъл?
— Трите прислужници не са доволни от стаите си.
Каролайн се намръщи.
— Но аз самата ги избрах, Триджийгъл. Трите съседни стаи в източната част, край детските стаи. Много са приятни.
Икономът мълчеше като големите дъбови врати на входа.
— Триджийгъл — каза с кадифен глас Норт. — Мисля, че би било най-разумно от твоя страна да ми отговориш.
— Ъ-ъ, милорд, просто решихме, че тези стаи не са достатъчно хубави за прислужниците. Впрочем тяхното присъствие не е желателно тук и от тях няма никаква нужда. Искахме да ги настаним в представителни помещения.
— И къде настанихте слугините, Триджийгъл?
— На третия етаж.
— Къде на третия етаж? — попита със същия галещ глас лорд Чилтън.
— Точно под таванските помещения. Очарователни стаи, наистина, изключително топли през зимата.
За изненада на съпруга си Каролайн се изсмя.
— Опитът ти наистина заслужава уважение, Триджийгъл, но не може да си вярвал, че ще хване място.