— Надявахме се, че ще успеем да ги отвратим и че ще си тръгнат, без да кажат дума.
Домакинът въздъхна дълбоко, загледан някъде зад дясното рамо на младата жена.
— Най-възрастната, мисис Мейхю, заплаши, че ще говори с вас, и затова реших, че е по-разумно първо аз да дам своята версия за случилото се.
Каролайн поклати глава.
— Иди да ги заведеш в първоначално избраните стаи. Триджийгъл. Опитай се да бъдеш търпелив. Знам, че не е лесно. Но нали разбираш. Негово височество е вече женен човек и е напълно нормално, когато това стане, в къщата да се появят жени.
— Край на глупостите, Триджийгъл — каза Норт. — Чу ли ме добре?
— Говорите толкова спокойно, толкова мрачно и неприветливо, че е невъзможно да не схвана мисълта ви, милорд. Време е за вечеря. Полгрейн е приготвил вашата вечеря и нейната вечеря. Колкото за всички останали — не знам.
Лорд Чилтън довърши беседването с изключително приятен глас:
— Защо не дойдеш с мен, Триджийгъл, и ще обсъдим този въпрос. Освен това искам да поговорим и за странните лица, надничащи през прозорците.
Той намигна на Каролайн, хвана иконома здраво за ръката и го помъкна навън. Внезапно на нея й хрумна, че тя би могла да стори същото с Триджийгъл, без той да й се противи. Сега и тя беше господарка на дома и именно тя, а не Норт, беше осигурила закуската тази сутрин. Но имаше да се свърши още достатъчно много по този въпрос. И Каролайн отиде да се погрижи за трите слугини, да ги успокои и да се опита да им обясни особеностите на този мъжка компания.
Каквото и да бе казал Норт на тримата женомразци, то явно беше звучало убедително, защото вечерята беше сервирана за шестима — четири дами и двама джентълмени. Масата бе отрупана с прекрасни разнообразни блюда — от пиле в сметанов сос с къри до патица, варена по френски.
— Съжалявам, че не видях как се пазарихте с този мръсник Бенет — каза Оуен. — Добре, че си отиде, както и баща ми. Сигурна ли си, че е подписал всичко, Каролайн?
— Мистър Броугън стоеше непрекъснато над главата му и наблюдаваше всяко негово движение — отвърна Норт. — Няма защо да се тревожиш, Оуен.
— Виждаш ли? — обърна се към Алис Оуен. — Казах ти, че те ще се погрижат за всичко. Няма причина вече да се страхуваш.
— Амин — рече Евелин. — Изпари се оттук гадният мръсник.
— Хайде, хайде — обади се Мери Патриша, — това не са приказки, подходящи за една дама, Евелин, макар и да са справедливо предизвикани от неприятното поведение на един мъж.
Евелин се усмихна безсрамно.
— Ако държиш, мога да се изразя така: Бенет Пенроуз не е особено качествен човек.
— „Качествен“ — повтори Мери Патриша. — Това е прекрасна дума, Евелин.
— Чух Негово височество да я казва на мис Каролайн. Беше по повод на някакво нейно изпълнение и Негово височество изглеждаше много доволен. Затова реших, че е било нещо много добро.
— Ъ? — възкликна Оуен. — Не знаех, че свириш на някакъв инструмент, Каролайн.
Вечерята продължи в подобна приятна обстановка, докато в трапезарията се появи Триджийгъл. Вирнал брадичка, с насочен право напред поглед, той се спря едва когато стигна до Норт, наведе се и прошепна в ухото му:
— Доктор Трийт е тук, милорд. Изглежда е била убита още една жена.
— Какво?
Норт скочи от стола си.
— Това е невероятно! Триджийгъл, не си ли измисляш?
Двадесет и четвърта глава
На брега на Сейнт Агнес Хед приливът беше изхвърлил тялото на мисис Нора Пелфорт. Тя лежеше, забили пети в пясъка. Тъмночервената й коса беше разбъркана и част от нея се бе завила около дръжката на ножа, който се подаваше от гърба й. Дрехите й бяха разкъсани от морето и скалите, подпухналата й бяла плът бе осеяна с дълбоки рани и драскотини.
Норт коленичи до Бенджамин Трийт.
— Можете ли да кажете колко дълго е престояла във водата, сър?
Лекарят мълчеше, свел глава, затворил очи, а устата му се бе превърнала в гънка болезнена линия.
— Тя беше моя приятелка — рече най-после доктор Трийт, привел рамене като под огромен товар. — По дяволите, Норт! Беше ми много скъпа. Държеше се мило с мен след убийството на Елинор, слушаше ме, посрещаше ме с радост. Беше край мен винаги, когато мъката ми ставаше непоносима. Толкова съм уморен от смъртта, Норт, толкова съм уморен… И това е поредната насилствена смърт. Прекалено е, Норт, наистина е прекалено.
— Нека да я пренесем оттук, сър. Дайте ми одеялото, за да я увия.
Доктор Трийт като че беше в транс. Той вдигна глава, вгледа се в лорд Чилтън и поклати глава.
— Прости ми. Прав си, не трябваше да я оставям да лежи тук. Толкова беше красива косата й… И толкова се гордееше с нея, а сега цялата е заплетена с водорасли.