Каролайн стоеше на скалата заедно с Оуен и още десетина човека от Гунбел и Сейнт Агнес, когато Норт пое нагоре по пътеката, провесил тялото през рамото си. Доктор Трийт го следваше по петите.
— Ето — каза един миньор и ритна парче земя с върха на обувката си. — Ощи идна от наш’те жени мъртва, убита.
— И за к’во?
— Зъ нищу, ето за к’во — обади се трети.
В негово лице Каролайн разпозна мъжа, който сервираше бирата в кръчмата на мисис Фрийли в Гунбел.
— На мис Мег тува не й харесва, само тува ша ви кажа. Кой убива наш’те жени?
Норт внимателно постави мисис Пелфорт в задната част на каруцата и я покри с вълнено одеяло. Била е хубава жена, не по-възрастна от трийсет и пет години, с тъмносини и много спокойни очи. Била вдовица от няколко години. Децата й, вече пораснали, се били разпръснали, така че живеела сама, само с прислугата. Норт я познаваше само по физиономия. Двамата се поздравяваха, когато се срещнеха, но нищо повече. Нямаше представа дали баща му беше познавал нея или съпруга й. А сега тя беше мъртва, убита, подобно на Елинор Пенроуз. Господи, какво ставаше тук?
— Всички обичаха Нора — обади се миньорът и се изплю по посока на острия северен вятър. — Нивгъж ни си й вирела носа. Кой я е убил? Милорд — обърна се към Норт той, — вий сти мировият тук. Кво ши прайм?
Норт се сети, че това е един от неговите миньори в Хуийл Дейвид, наречен Пилет.
— Всичко, каквото мога, Пилет, всичко, каквото мога. Ако някой има да ми каже нещо по този въпрос, нека дойде в Маунт Хок.
После се обърна към Оуен.
— Разучи къде е Бенет Пенроуз.
Оуен кимна и се измъкна.
Мъжете разговаряха помежду си, клатеха глави и постепенно започнаха да се разпръскват и да се разотиват но домовете си.
Беше почти полунощ, когато Норт и Каролайн вляха в спалнята си. Той едва не се спъна в табуретката, оставена насред стаята, и каза:
— Със сигурност това е дело Триджийгъл. Вероятно е надявал ти да се спънеш в нея и да счупиш врата, дяволите да го вземат!
Той спря да ругае и се заслуша в дълбоките ехтящи звуци, идващи от огромния часовник във фоайето — истинско чудовище, което един от неговите предци и бе купил от някакъв брюкселски майстор преди доста години. И тази проклетия все още не се предаваше. Беше на повече от двеста години, но не се разваляше.
— За какво мислиш, Норт?
— Слушах часовника. Звукът му наистина е изключително странен.
— Има нещо такова. Прилича ми на човек със стържещ глас, който крещи, без обаче да иска да бъде чут.
— Харесва ми начинът, по който разсъждаваш. Предпочитам да не беше идвала с мен, Каролайн.
— Не си прав. Искам да разбера какво точно става.
Норт се приближи до камината, коленичи и запали огъня. Без да се изправя, той се обърна и я погледна.
— Изпратих Оуен да проучи местонахождението на Бенет. Би трябвало вече да е тръгнал, но знае ли човек? Убеден съм, че Бенет не е убил леля ти, но не е изключено да е убил мисис Пелфорт.
— Но защо би го направил?
— Един Господ знае. Може би му е давала пари. Може да й е бил любовник и един от двамата да се е уморил от другия. Във всеки случай ще разберем нещо повече за Бенет на сутринта. Каролайн, вече започва да става студено. Искаш ли да останеш в тази спалня тази вечер?
— Зависи къде ще спиш ти. Единственото ми желание е да бъда с теб.
Норт се изправи, приближи се до нея и обхвана лицето и в големите си ръце.
— Освен че харесвам ума ти, харесвам и теб самата, Каролайн Найтингейл. Ти си наистина чудесна.
И той започна да я целува. Каролайн мислеше, че след този кошмарен ден е на края на силите си. Толкова беше уморена, че се бе подпряла на таблата на леглото. Умората й обаче изчезна като лош сън. Усети, че се изпълва с енергия, започна да й се иска да танцува и да го целува, докато той застене от удоволствие.
Норт я обърна, повдигна косите й и се наведе, за да я хапе лекичко и да прокарва езика си по ушите и шията й.
— Много добре, съпруго моя, всъщност чудесно…
Тя подскочи, когато езикът му погали лекичко ухото й.
— Искам да те погледам — каза тя, като се изви назад. — Целия, всичко, моля те.
Младият мъж вдигна високо едната си вежда.
— Искаш ме отново гол ли? Зависещ от благоволението ти? Както снощи?
Тя кимна с най-сериозен вид.
— Мисля, че това ми действа добре. Да, нека не бързаме, за да не се изнервям и да не хукна ужасена от спалнята. Имам да разгледам толкова много неща по теб, Норт.
Той я потупа по лицето и отстъпи крачка назад. Само след три минути вече стоеше гол пред нея и й се усмихваше, с ръце, прибрани зад гърба си.