— Каролайн, не мога повече да издържам. За теб може да е хубаво, но за мен е прекалено хубаво.
И Норт започна да я целува и да я гали, и само след миг двамата смениха местата си. Зарови нос в ребрата й, като се опитваше да запази малкото останало му самообладание, когато усети нежните й длани да се плъзгат надолу по гърба му.
Той се озова отгоре й, като я гледаше и си мислеше, че тя бе най-красивата жена, която бе виждал в този живот или в който и да е друг живот. Погали я с пръсти — знаеше че това я възбужда — и тъй като не можеше да чака миг повече, той навлезе в нея. Усилвайки ритъма си, Норт потъваше все по-дълбоко и по-дълбоко в прекрасното тяло на жена си, като неистово я целуваше и милваше. А когато тя замря и се изпъна, той погълна виковете й в устата си, издигайки се също на върха на оргазма.
— Норт?
— Х-м-м?
Беше отпуснал глава до нейната върху възглавница Как бе успяла да дойде на себе си толкова бързо? Той все още се бореше с полуделия си пулс, с насеченото си дишане, когато Каролайн изрече съвсем ясно и отчетливо:
— Нека да имаме много деца, какво ще кажеш?
— Хм.
Норт вдишваше и издишваше, бавно, дълбоко. Тя се размърда под него и той усети, едновременно разочарован и доволен, че членът му, все още в нея, отново започва да нараства.
— Какво, по дяволите — рече той и се надигна, но веднага се наведе да я целуне.
Усещаше бедрата й около себе си и определено на света не можеше да съществува нищо по-прекрасно от това.
— О, това е толкова хубаво, Норт, моля ти се…
Беше я накарал отново да изпита удоволствие и сам се беше насладил на този забележителен момент, около който като че ли се въртеше всичко важно в живота на мъжа. Той се усмихваше, уморен и доволен, готов да спи едно десетилетие.
Притисна я до себе си и усети топлия й дъх върху рамото си.
— Деца, Норт — прошепна, завряна в плътта му Каролайн, целуна го и го ухапа лекичко. — Нека да имаме много деца.
Младоженецът изохка.
— Израснах като единствено дете и понякога се чувствах много самотна. Майка ми беше бременна още два пъти, но деца така и не се появиха. Веднъж казах на баща си, че искам много сестрички, а той само поклати глава и се обърна настрани. Когато бях на около седем години, а може би и по-малка, чух две слугини да въздишат и да си говорят, че майка ми едва не умряла при раждането на последното бебе. Надявам се да не приличам на нея в това отношение.
Как можеше да мисли и да говори така ясно в този момент? Той не беше способен на подобно нещо. Успя да целуне косите й, да остави уханието на лавандула, носещо се от тях, да изпълни ноздрите му, и захърка лекичко, упоен от съня на задоволените мъже.
Каролайн се притисна към него. Норт беше имал доста тежък ден. Нуждаеше се от почивка. Представи си Нора Пелфорт и потръпна. Но какво правеше мъжът й?
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш, като се надяваш, че не приличаш на майка си? Разбира се, че не приличаш на нея, дявол да те вземе! Не говори така.
Стресна я така силно, че тя отскочи от него. Беше се подпрял на лакти и я гледаше ядосано, но в следващия миг отново беше заспал и Каролайн се запита дали изобщо се беше събудил напълно.
Тя се сгуши пак в него, давайки си сметка, че е доволна от бурната му реакция. Това навярно означаваше, че не му беше безразлична, че страстта не беше единственото, което ги свързваше.
Колкото до страстта, която тя самата усещаше, това вероятно беше в реда на нещата. Изпитваше към него топли, човешки чувства, повечето от които нямаха нищо общо с плътта и които бяха съсредоточени единствено в сърцето й. Струваше й се странно, че тези чувства като че изчезваха, когато Норт я любеше.
Беше й много добре и така — Норт да лежи до нея, по гръб, с ръце под главата си.
Двадесет и пета глава
— Ъ-ъ, мис? Искам да кажа, Ваше височество…
Каролайн вдигна поглед от мемоарите за крал Марк и видя Тими, застанал на вратата на спалнята й.
— Добър ден, Тими. Успя ли да намериш още лавандула за банята ми?
— Не още, мис, искам да кажа, Ваше височество. Мислех, че с вашта баня вече ша съ занимава мисис Мейхю.
— Предпочитам да си ти, Тими.
— Благодаря ви, мис, ъ-ъ. Ваше височество. Видях, че четете нещо, което изглежда е много важно.
— Предполагам, че е било за предците на лорд Чилтън — обясни тя. — Чувал ли си някога за крал Марк, Тими?
Тя се усмихна в отговор на печалното поклащане на главата му и каза:
— Хората мислят, че е управлявал Бретан и Корнуол в средата на шести век. Та, изглежда, крал Марк бил предаден от съпругата си, Изолда, и бил…