Когато го попита има ли някакви идеи за обедите и вечерите през следващите седем дни, той само я изгледа безизразно. Каролайн му отвърна с един от характерните за баща й погледи и рече:
— Тогава бих искала да те убедя, че обичам особено много готвено еленско месо.
— Нямам еленово месо.
— Ти си изобретателен. Полгрейн. Сигурна съм, че ще се справиш.
— Изобретателността е част от наследството на семейство Полгрейн. Въпреки това се съмнявам много, че ще успея да намеря еленово месо.
— Съмнението не се приема, Полгрейн, в наследството на Дъруент-Джоунс. Така, Мери Патриша пък обожава свинско с ябълки, подправено с градински чай, а Евелин ми каза, че устата и се напълвала със слюнка само при мисълта за баница с месо, нали се сещаш от коя — с картофи и пресен грах. Мис Алис обожава супа от говежди опашки.
— Нямаме градински чай. Не правя месна баница без градински чай.
— Тогава ще поръчаш да ти донесат от селото. Старата мисис Крим отглежда всякакви подправки в градината си. Не го ли знаеше, Полгрейн?
— Знам го. Не разбирам как сте успели да научите за мисис Крим за толкова кратко време.
— Аз съм жена, Полгрейн. И съм умна. Много е възможно да виждам неща, за които ти си сляп.
— Негово височество мрази супа от говежди опашки.
— Тогава можеш да му сготвиш супа от костенурка. Нея я обича много, нали?
Полгрейн остана безмълвен като избелелите и потъмнели от мръсотия тапети по стените. Винаги се беше възхищавал от тези тапети със съмнителните тъмни петна по тях. Вероятно те представляваха облаци, а може да беше прах, който Тими бе пропуснал да изчисти, да, тя несъмнено виждаше всичко това, защото беше жена, проклети да са очите й! И сега щеше да обезобрази тази прекрасна стая. Полгрейн харесваше много старите тапети, които скоро, беше сигурен в това, щяха да се озоват в кофата за боклук. Несъмнено салонът вече щеше да бъде чистен от някоя от слугините, а не от Тими. Може би момчето не бе забелязало всичко, което би трябвало да види, но определено не беше чак толкова важно всяка прашинка да бъде изчистена. Пък и Тими сега се учеше. Един ден щеше да стане образцов прислужник, ако всички тези жени не се бяха домъкнали в Маунт Хок.
— …и италиански пандишпанов сладкиш, канелени бисквити и портокалова торта. Да не забравя, и шрусбърски сладки за мис Алис. Много са вкусни. Предполагам, че е заради лимона и джинджифила.
Той се опита да отвори уста, но Каролайн не му даде възможност.
— Предполагам, че не ти е лесно да бъдеш мъж и в същото време — да готвиш. Може би готвенето не върви ръка за ръка с твоя пол. Може би мъжете просто не са създадени да бъдат добри готвачи и да учат лесно нови рецепти. Може би ще трябва да поговоря с мисис Мейхю…
— Уверявам ви, мис, че съм най-добрият готвач в цялото графство! Мога да приготвя каквото и да е, и то като използвам съставки, за които една жена дори не е чувала, и…
— Радвам се да чуя това, Полгрейн. Малко печена бамя и мариновани миди биха били пикантно допълнение към менюто. Моля те, включи и други блюда, които според теб ще допълнят вече изброените. Ето списъка с моите желания. Благодаря ти, Полгрейн. До другата седмица по същото време. Ако имаш нужда от моя съвет или от помощта на някоя от прислужниците, само кажи. Всички ние — и седемте — бихме ти помогнали с удоволствие. О, щях да забравя, новите прислужници, естествено, ще се хранят с вас в кухнята. Не им е приятно да се хранят върху подноси в стаите си. Казват, че това ги карало да се чувстват като отритнати от останалите в дома. Искат да бъдат част от семейство Найтингейл. Затова за в бъдеще ще се хранят с вас.
Каролайн му се усмихна приятно и му подаде лист хартия, изписан с хубавия й почерк.
— До следващо нареждане всеки път ще се сервира за шест човека.
Тя го потупа приятелски по ръката и го остави да се пита какво ли още очакваше Маунт Хок.
Точно в шест часа Каролайн гледаше към стенния часовник и се чудеше къде беше Норт. През това време слушаше с едно ухо Оуен, който говореше много тихо с Алис.
Тогава го чу — стъпките му отекваха силно по стълбите. После вратата се отвори и той влезе в трапезарията, с мокри от банята коси, облечен в черен вечерен костюм. Стори й се по-привлекателен от което и да е от блюдата на масата. Нямаше никакъв шанс Полгрейн да приготви нещо, което да изглежда по-добре от Норт. Каролайн си даде сметка, че го изяжда с поглед. В стаята настъпи тишина, нарушавана само от лекото хихикане на Евелин.