Норт стоеше пред жена си и й се усмихваше, като лекичко галеше бузата й с кокалчетата на пръстите си.
— Добър вечер — каза той и я погледна в устата.
Тя преглътна и разтвори устни, давайки си сметка, че трепери тук, пред всичките. Успя да изрече само:
— Днес беше облачно.
— Да, и облаците не са се помръднали кой знае колко. Просто си висят там.
— Изядох една ябълка от градината.
— Знам.
— Аз също.
— Къде беше?
— В Гунбел. По работа. И, да си призная, това ми достави удоволствие.
— Норт — обади се Оуен, — откри ли нещо повече за мисис Пелфорт?
Лорд Чилтън замръзна на място и ведрото изражение върху лицето му се стопи. Той се обърна към събеседника си и отвърна:
— Нищо важно. По това време Бенет е бил както обикновено в кръчмата на мисис Фрийли. Ще ти кажа останалото по-късно, въпреки че няма кой знае какво за казване.
— Не мога да повярвам и за миг на това — намеси се Каролайн.
— По-късно — повтори Норт. — Не искам да разстройвам никого преди вечеря.
Двадесет и шеста глава
Мери Патриша каза:
— Моля ви, милорд, в състояние сме да чуем всякакви подробности във връзка с това ужасно събитие. Всъщност…
Тя направи дълга, изпълнена с драматизъм пауза.
— Всъщност Евелин може би знае нещо повече по този въпрос.
От другата страна на великолепното блюдо с варено еленско месо, което Норт възхвали до небесата, Оуен започна така:
— Мъжете в селата започнаха да се хващат за оръжието си. Казват, не всичко било тихо и мирно, докато… — Гласът му колебливо затихна.
— Продължавай — намеси се лорд Чилтън. — Така е. Аз открих тялото на лелята на Каролайн в Сейнт Агнес Хед. Аз съм непознатият. Не ги обвинявам, че говорят.
— Да — рече припряно Евелин, — ами другата убита? Милорд, вие бяхте далеч оттук, но предполагам, че оня гадняр Бенет се е въртял наоколо.
— Защо мислиш така, Евелин? — попита Норт.
Младата жена почервеня. Това наистина бе смайващо и Каролайн не можеше да повярва на очите си.
— Мистър Сейвъри ми каза това, милорд — отвърна най-после тя. — Той е колкото красив, толкова и умен Каза ми, че ви помагал в разследването на случая. Рече също, че и на вас ви сече пипето.
„Очевидно той й е издрънкал всичко това“ — помисли си господарят на имението. Беше предупредил Флаш, че случаят е поверителен. Изгледа продължително Евелин и, убеден, че в нея имаше действително не малко неща, които биха привлекли Флаш, се предаде. Дори с издут корем тя бе забележително привлекателна. Е, стореното — сторено.
— Съжалявам, че трябва да ти го кажа, Евелин, но Бенет също не е бил тук по това време.
— Има още нещо, милорд — добави Евелин. — Знам, че доктор Трийт е бил близък приятел с мисис Пелфорт.
— И това ми е известно — отвърна Норт. — Когато открихме тялото й, изхвърлено на плажа, доктор Трийт беше изключително разстроен. Сподели с мен, че тя била много мила с него след убийството на леля ти, Каролайн. Беше съвсем объркан.
Мислите на Каролайн препуснаха напред. Тя отвори уста да каже нещо, видя, че Норт поклати глава, и насочи отново вниманието си към вкусния грах с масло в чинията си.
— Доктор Трийт несъмнено беше влюбен в леля ти, Каролайн, — обади се Оуен, — а после — в Нора Пелфорт. Мислиш ли, че може да е луд, Норт? Че обича да се наслаждава на компанията на жените, а после да ги убива?
— Това е смешно — отвърна лорд Чилтън. — Яж си вечерята, Оуен. Тревожиш Алис.
Оуен незабавно се обърна към нея и я потупа по ръката, като че й беше чичо или отец-изповедник.
„Дали доктор Трийт е познавал и убитата преди три години жена? — помисли си Каролайн. — Как се казваше тя? Май че беше Елизабет Годолфин.“
Норт вдигна глава и видя застаналите на прага на вратата Триджийгъл, Кум и Полгрейн.
— Да? — каза той. Триджийгъл се изкашля и започна:
— Ъ-ъ, милорд, просто чухме какво каза младата жена. Обяснихме на всички тези лаладжии, че е повече от смешно да ви мислят за виновен.
— Благодаря ви — отговори господарят им. — Може би сега имате други задължения, очакващи вниманието ви?
— Задълженията винаги са безброй в такъв голям дом, милорд. А сега, при появата на толкова много хора, те се увеличиха застрашително.
Каролайн се обади:
— Да кажа ли на мисис Мейхю…
— В никакъв случай — отгърна припряно Кум. — Ние ще се справим. Винаги сме го правили, дори и при най-напрегнати и отчаяни обстоятелства.