Отговорът й не можеше да се изтълкува точно като обида. Покрай силния й акцент и странното разполагане на думите можеше да се приеме просто като недотам сполучливо формулиране на мисъл. Но аз бях сигурен, че не е. Също както бях сигурен, че тихите й ясни думи, отправени към Пиотре, докато двамата слизаха по стълбите, са предназначени за ушите и на останалите.
— Може би в такъв случай не трябва да се женя за него, докато не съм сигурна, че наистина ще стане крал? Мнозина се надяват да яхнат престола, но са били събаряни, преди да го заемат. Може би същинската сватба трябва да се отложи, докато собствените му хора не решат, че е достоен.
Усмивката на Кетрикен не изчезна, но стана скована. Очите на Сенч за момент се присвиха. Предан обаче не успя да се овладее и лицето му пламна. Стоеше мълчалив, унижен от пренебрежителното й отношение. Помислих си, че си е отмъстила равностойно; той беше посрамен като самата нея, пред почти същата компания. Но грешах — тя още не бе приключила с него.
Когато принцът приближи да й помогне да се качи на коня, тя му махна с ръка да се отдръпне.
— Оставете това на вуйчо ми. Той е мъж с опит, както с конете, така и с жените. Ако се нуждая от помощ, ще съм в най-голяма безопасност в неговите ръце.
Но когато Пиотре пристъпи към нея, тя се усмихна и го увери, че ще се справи и сама.
— Защото не съм дете, нали знаеш. — И скочи леко в седлото, макар високият кон да бе много по-едър от яките дребни понита на островитяните.
После приближи коня си до Кетрикен и я заговори. С богатото си и същевременно просто облекло двете бяха в силен контраст с натруфените дрехи на останалите. По някакъв начин одеждите им оставяха впечатление, че не само са си близки, но и са единствените, които споделят желанието да се насладят на ездата в зимния ден. Можеха спокойно да се приберат пеша, ако случайно конят им окуцее. В сравнение с тях накичените благородници изглеждаха глупави и лекомислени. Сбърчих чело при тази мисъл. Като допълваше простото облекло на Кетрикен и същевременно оставаше вярна на традициите на народа си, нарческата се показваше равна на самата кралица.
Принцът застана от лявата страна на нарческата. Тя почти не му обърна внимание. Малкото пъти, когато се обръщаше в седлото към него и казваше нещо, се държеше като човек, който учтиво се мъчи да включи в разговора някакъв аутсайдер. Предан не успяваше да се включи с нещо друго, освен кимане и усмивка, преди да бъде отново загърбен.
Сенч яздеше непосредствено зад тях, между Аркон Кървавия меч и Пиотре Черната вода. Лорд Златен се намести сред младите приятели на принца. Аз потеглих след тях. Яздеха накуп и разговаряха високо. Сигурен съм, че принцът много добре си даваше сметка, че го гледат и обсъждат как годеницата му му е натрила носа. Лорд Златен се показа изкусен събеседник и поддържаше разговора с интереса си, но без да добавя към него свои коментари, които биха могли да отклонят темата. Забелязах, че макар лейди Преди да изглежда радостна и да обръща особено внимание на лорд Любезен, погледът й често и замислено се отклонява към посрамения принц. Запитах се дали амбициите й са нейни собствени, или на лорд Шемши.
Преживях смущаващ момент, когато Предан най-неочаквано проби преградите и достигна мислите ми. Не заслужавам това! Беше случайна забележка, а тя смята, че съм я унизил нарочно. Почти ми се иска да го бях направил!
Ударът на мисълта му бе достатъчно силен шок, но още по-лошо бе да видя как лорд Златен трепва в същия миг. Обърна се към мен с вдигната вежда, сякаш му бях казал нещо. Не беше единственият, макар реакцията му да бе най-силна. Неколцина други ездачи от групата рязко се озърнаха, сякаш бяха чули далечен вик. Поех дъх, стесних съсредоточаването си като върха на топлийка и излъчих обратно към момъка.
Млъквай. Овладей чувствата си и не го прави отново. Елиания няма как да знае, че не си искал нарочно да я унизиш. И не е единствената, която може да мисли така. Виж реакцията на момичетата, които яздят с Любезен. Но засега запази мислите за себе си. Не контролираш добре Умението си, когато си развълнуван. Сдържай се да го използваш в подобни моменти.
От острото ми смъмряне принцът сведе глава. Видях го да поема дълбоко дъх, след което разкърши рамене и седна по-изправен в седлото. Огледа се, сякаш се наслаждаваше на красотата на деня.
Омекнах и се опитах да го успокоя. Знам, че не го заслужаваш. Но понякога се налага и някой принц да понесе незаслуженото също като всеки мъж. Както се е случило и на Елиания снощи. Научи се на търпение.