След Бинград остави сигурността на брега и изведи кораба си в открито море. По-добре да рискуваш с бурите и лошото време, отколкото да изкушаваш пирати, змии, морски девици и Другите от онези води, да не говорим за движещите се дъна и коварни течения. Нека следващата ти спирка бъде чак в Джамайлия с многобройните й шумни пристанища. И тук дръж екипажа изкъсо, защото е известно, че там отвличат моряци.
Капитан Банроп, „Съвети към морските търговци“Оставих бележка на принц Предан в Кулата на Умението. В нея пишеше само: „Утре“. Преди сутрешната стража да се смени, вече бях пред къщата на майстор Гиндаст. Светлината от прозорците разрязваше затрупания със сняг двор. В сумрака се чуваха скърцащите стъпки на чираците, които мъкнеха вода и дърва за дома на майстора и работилницата и разчистваха снега от покривалата на купчините дървен материал и пътеките. Напразно се мъчех да открия Хеп сред тях.
Появи се чак когато небето бе изсветляло. Един поглед ми беше достатъчен да разбера как е прекарал нощта. В очите му още блестеше почуда, сякаш не можеше да проумее собствения си късмет; вървеше и се олюляваше като пиян. И аз ли бях изглеждал така на сутринта, след като Моли ми се бе отдала? Опитах да съм коравосърдечен.
— Хеп! — викнах му. — Ела да поговорим.
Усмихваше се, докато приближаваше.
— Разговорът трябва да е кратък, Том. Вече съм закъснял.
Денят около нас бе целият в синьо и бяло, във въздуха имаше свеж мраз, а синът ми стоеше ухилен пред мен. Почувствах се като предател на всичко това, когато заговорих.
— Знам защо си закъснял. Бащата на Сваня също знае. Снощи ви търсихме.
Очаквах да се засрами. А той само се ухили още по-широко и ме погледна многозначително, както се споглеждат мъже.
— Виж ти. Радвам се, че не сте ни намерили.
Прииска ми се да го ударя, да изтрия ухилената му физиономия. А той сякаш стоеше в горящ плевник и се радваше на топлината, без да помисля за гибелната опасност, надвиснала над него и Сваня. Внезапно осъзнах, че именно това ме вбесява — той сякаш изобщо не си даваше сметка на каква опасност я излага. В гласа ми се промъкна гневна нотка.
— Така значи. Разбирам, че и господин Хартсхорн не ви е намерил. Но съм сигурен, че ще чака Сваня да се прибере у дома.
Надявах се да подкастря безразсъдството му, но напразно.
— Тя знаеше, че ще стане така — тихо рече той. — И реши, че си заслужава. Не гледай така сериозно, Том. Тя знае как да се справи с баща си. Всичко ще е наред.
— Да бе, „наред“. — Едвам се сдържах. Как можеше да е толкова нехаен? — Не мислиш, момче. Как ще се отрази това на семейството им, на живота им оттук нататък, ако знаят, че дъщеря им е направила този избор? И какво ще правиш ти, ако е забременяла?
Усмивката най-сетне изчезна от лицето му, но той се изпъна пред мен.
— Мисля, че това е моя грижа, Том. Вече съм достатъчно голям, за да поема собствения си живот. Но все пак да те успокоя. Тя каза, че жените знаят начини да се предпазват от подобно нещо. Поне докато не сме готови за него, докато не мога да я направя своя съпруга.
Може би боговете ни наказват, като ни карат да се изправяме пред собствените ни глупави грешки и ни осъждат да гледаме как децата ни попадат в същите капани, в които сме влизали и ние. За цялата сладост на часовете с Моли си имаше цена. Тогава си мислех, че я споделяме, че единствената цена, която плащаме, е пазенето на любовта ни в тайна. Моли бе мислела друго, вече бях сигурен. Тя бе онази, която щеше да плати много повече от мен. Ако не беше Бърич, който да ги приюти и закриля, дъщеря ми също щеше да плати. И може би това все още й предстоеше, тъй като бе като кукувиче в чуждо гнездо, различна от братята си. Запитах се дали бях могъл да предупредя Хеп и дали щеше да ме послуша — та аз самият не бях послушал нито Бърич, нито Искрен. Загърбих гнева си и споделих страховете си и за двамата.
— Хеп. Моля те, чуй ме. Няма сигурни и безопасни начини жена да избегне забременяване. Всички носят риск и си имат цена. Всеки път, когато ляга с теб, тя трябва да се пита — ще зачена ли? Ще посрамя ли семейството си? Знаеш, че не бих те изхвърлил от дома си, каквато и грешка да направиш, но животът на Сваня не е така сигурен. Трябва да я пазиш, а не да я излагаш на опасност. А ти искаш от нея да рискува всичко заради удоволствието да е с теб, без да има никакви гаранции. Какво ще правиш, ако баща й я изхвърли? Или я пребие? Какво ще правиш, ако внезапно се окаже изолирана и осъдена от приятелите си? Как можеш поемеш отговорност за това?