Новината ме стресна. Обикновено контактите между Шестте херцогства и Бинград бяха контакти между отделни търговци и предприемачи, а не между техния управляващ съвет и Пророците. Помъчих се да си спомня дали от града-държава бяха идвали пратеници по времето на Умен, но се отказах. Като момче не бях посветен в подобни въпроси. Седнах на масата.
— И ти ще присъстваш на срещата?
— И двамата ще присъстваме, по предложение на съветник Сенч. Не видимо, разбира се. Трябва да ме заведеш през лабиринта на Сенч. Той лично дойде да ми го каже. Признавам, че с нетърпение очаквам да го видя. Не съм влизал в него, ако не се брои краткото посещение онази нощ, когато с Кетрикен избягахме от Славен.
Бях смаян. Нямаше начин да не знае за съществуването на шпионските коридори, но не бях предполагал, че Сенч ще му предложи достъп до тях.
— Кралицата съгласна ли е? — попитах колкото се може по-деликатно.
— Да, но с известни резерви. — После заряза аристократичните обноски и добави: — Тъй като съм живял известно време в Бинград и имам представа как действа съветът им, Сенч се надява, че оценката ми на думите им ще му помогне да се ориентира по-добре. А ти, разбира се, си допълнителен чифт очи и уши за него и сигурно ще уловиш някои нюанси, които други биха пропуснали.
Докато говореше, сервираше ловко на двама ни и премести подноса, за да ми послужи като чиния. Имаше пушена риба, меко сирене, прясно изпечен хляб и масло. В средата на масата димеше чайник. Отидох до стаята си да си взема чашата.
— Защо кралицата просто не те е поканила на приема? — попитах, когато се върнах.
Шутът сви рамене и си бодна парченце пушена риба. След малко отбеляза:
— Не мислиш ли, че посланиците ще погледнат подозрително, ако кралицата на Шестте херцогства кани чуждоземен благородник на първата среща с тях?
— Може да погледнат, а може и не. Мисля, че са минали десетилетия, откакто Съветът е изпращал официално обръщение към двора на Шестте херцогства. А и сега имаме кралица от Планините, жена от напълно непозната им земя. За тях ще е едно и също, ако ги посрещне с клане на пилета в тяхна чест или пръсне рози пред краката им. Каквото и да направи, ще приемат, че такъв е обичаят й, и ще се опитат да го приемат по най-любезния начин. — Отпих глътка чай и добавих: — Същото се отнася и до каненето на чуждоземни благородници на първата среща.
— Може би. Но имам свои причини да не присъствам видимо — неохотно призна той.
— И какви по-точно?
Той задъвка, без да бърза. После отпи глътка чай.
— Може би ще познаят, че не приличам на човек от нито една джамайлийска благородническа фамилия, която са виждали. Бинградските търговци водят много по-оживена търговия с Джамайлия от което и да било от херцогствата. Ще усетят преструвката ми и ще развалят всичко.
Приех обяснението му, но останах с особено мнение дали това е истинската причина. Не попитах дали се страхува, че може да го познаят. Беше ми казал, че е живял известно време в Бинград. Дори облечен като благородник бе достатъчно уникален, за да го познае всеки, който го е срещал. От много време не го бях виждал толкова смутен. Смених темата.
— Кой друг ще „присъства видимо“ на първия прием?
— Не знам. Представител на всяко от Шестте херцогства, предполагам. — Отново взе хапка храна, задъвка прилежно, преглътна и добави: — Ще видим. Ситуацията може и да се окаже деликатна. Доколкото разбирам, имало е размяна на съобщения, но само от време на време. Тази делегация всъщност трябвало да пристигне преди месеци, но конфликтът с халкидците се ожесточил. Войната се отразила печално на доставките до всички центрове южно от Шоукс. Доколкото разбирам, кралицата и Сенч изгубили всякакви надежди. До днес.
— Съобщения? — Всичко това бе съвсем ново за мен.
— Бинград се обърнал към кралицата с предложение за съюз, който да обуздае Халкида веднъж завинаги. Обещали търговски привилегии в Бинград и ново сближаване между двете страни. Кетрикен с право сметнала предложенията за кухи. Не може да съществува свободна търговия, докато Халкида не престане да тормози корабите, пътуващи от и за Бинград. След разбиването на халкидците Бинград отново ще бъде отворен за търговия, без значение дали Шестте херцогства са допринесли или не за победата. Страната живее от търговия. Не е в състояние дори да се изхранва. Затова хладнокръвната преценка е, че Шестте херцогства рискуват да събудят старите си търкания с Халкида, без да получат големи изгоди от това. Ето защо Кетрикен учтиво отклонила поканата им за включване във войната. Но сега Съветът намеква, че е склонен да предложи и нещо друго — нещо толкова поразително и тайно, че не можело дори да се спомене на хартия. Затова са и пратениците. Хитър ход от тяхна страна: да се заиграват с любопитството на кралицата и благородниците. Аудиенцията се очертава интересна. Ще тръгваме ли?