Бяхме дошли точно за поднасянето на даровете. Бяха общо пет, всеки по-завладяващ от предишния. Бяха поднесени с цветисти комплименти и елегантни обръщения, сякаш благосклонността на кралицата можеше да се купи с добре подбрани думи и ласкателства. Отнесох се със съмнение към речите, но подаръците ме завладяха. Първият бе висока стъкленица с парфюм. Докато татуираната прислужница пристъпваше да я поднесе на кралица Кетрикен, една висока жена обясни, че благовонието можело да донесе сладки сънища и на най-неспокойния нощем. Не мога да гарантирам за сънищата, но когато отвориха за момент стъкленицата, ароматът изпълни залата и достигна дори до Шута и мен в скривалището ни. Не беше тежък, а по-скоро като полъх от лятна градина. Въпреки това видях как израженията на благородниците в дъното на залата се промениха. Усмивките станаха по-широки, сбърчените чела се изгладиха. Дори моята бдителност като че ли отслабна.
— Опиат? — прошепнах на Шута.
— Не. Просто парфюм, аромат от едно по-хубаво място. — На лицето му играеше тънка усмивка. — Помня го от едно време, когато бях дете. Много надалеч пътуваха, за да го доставят.
Напред излезе следващият слуга, положи кутията си в краката на кралицата и я отвори. Извади прост набор звънчета, каквито могат да се видят във всяка градина, само дето тези изглеждаха направени не от метал, а от люспесто стъкло. Задържа ги неподвижно в ръка и по знак на мъжа с птицата ги разтърси съвсем леко. Тоновете им бяха кристалночисти и отначало безразборният им звън бързо премина в ромоляща песен. Слугата рязко ги заглуши — много по-бързо, отколкото ми се искаше. Но след това ги разклати отново и се разнесе трептяща мелодия, толкова различна от първата, колкото пращенето на огъня от ромона на потока. Остави ги да звънят — и те не показаха никакъв признак за спиране. Когато слугата отново ги спря, мъжът с папагала заговори:
— Прекрасна кралице Кетрикен, най-благородна лейди на Планините и Шестте херцогства, надяваме се този звук да ти доставя удоволствие. Никой не знае колко мелодии таят тези звънчета. Всеки път сякаш пеят различна песен. Земите ти са просторни и великолепни, вкусовете ти несъмнено са изтънчени, но се надяваме този скромен подарък да бъде достоен за теб.
Кетрикен сигурно даде някакъв благосклонен знак, защото звънчетата бяха прибрани в кутията си и изчезнаха от полезрението ми.
Третият подарък бе тъкан, подобна по вид, но не и по цвят на онази, която носеше жената. Поднесоха я в малко сандъче, но когато дребната жена и мъжът с папагала излязоха напред да го вземат от слугата и го отвориха, тъканта се разви, после отново и отново, докато не се разкри достатъчно дълго платно, за да покрие и най-дългата маса в Голямата зала и пак да се спуска до пода. Заблещука, когато я разгънаха, преминаваше през всички оттенъци на синьото, от почти черно до бледия цвят на лятното небе. А след това я сгънаха без никакво усилие в стегнато топче и я прибраха в сандъчето, което също се озова пред кралицата. Четвъртият подарък отново бяха звънци, подредени по големина. Звукът им бе приятен, но само толкова. Изумителното при тях бе, че металът им заблестяваше със своя светлина при всеки звън.
— Това е джидзин, ваше най-милостиво величество кралице Кетрикен, владетелко на Шестте херцогства и наследнице на Планинския трон — каза дребната жена. — Такова съкровище може да дойде единствено от Бинград. Уверени сме, че не заслужаваш по-малко от най-доброто, което можем да ти предложим. Джидзинът е сред най-скъпите ни съкровища. Както и това. — Махна с ръка към забуления мъж и той пристъпи напред. — Пламенни накити, прекрасна кралице Кетрикен. Най-редки от най-редките, за най-превъзходната кралица.
Мускулите ми се стегнаха, когато забуленият приближи подиума с Кетрикен и Предан. Сенч е там, напомних си, макар че стомахът ми се сви в очакване. Старият убиец щеше да е не по-малко нащрек от мен; нямаше да позволи да се случи нещо с кралицата или принца. Въпреки това излъчих с Умението към принца.
Бъди нащрек.
Ще бъда.
Не бях очаквал принцът да отговори на предупреждението ми. Мисълта му бе излъчена с широк замах, вместо внимателно да е насочена с Умението. Настръхнах, като видях забуления да трепва, сякаш са го сръчкали. За миг застана напълно неподвижен. Усещах нещо от него. Нещо, което не можех да назова.