Шшт — предупредих мислено принца. — Не помръдвай.
Отчаяно исках да видя лицето на забуления. Дали се взираше в принца? Дали оглеждаше залата и се мъчеше да ме открие?
Който и да бе, контролираше се майсторски. Превърна рязкото си спиране в церемониална пауза. След това се поклони ниско и представи подаръка си. Остави сандъчето на пода пред себе си. Погали го с ръка и то сякаш се отвори само. Бръкна вътре и извади по-малка кутия. Отвори я. Вътре имаше златна огърлица, инкрустирана със скъпоценни камъни. Показа я на кралицата, след което я вдигна високо, за да я видят и събралите се благородници. В същото време разтърси украшението. Внезапно всички камъни оживяха и изпълниха полутъмната зала с неземно синьо. Докато мъжът се обръщаше към кралицата и й поднасяше накита, чух Шута тихо да ахва от великолепието на предмета. Забуленият заговори ясно въпреки воала си и гласът му бе младежки, почти момчешки.
— Сините са най-редките от пламенните накити, най-любезна кралице. Бяха избрани за теб, тъй като това е цветът на херцогство Бък. А за всеки благороден и любезен владетел на всяко от твоите благородни и любезни херцогства…
В залата се чуха въздишки, когато мъжът извади от сандъчето още пет кутии. Отвори ги една по една, показваше огърлиците; за разлика от първата, те бяха тесни и златни. Имаха само по един камък, но и така спираха дъха. Явно някой беше направил сериозно проучване — всеки камък бе в цвета на съответното херцогство и дори бе уловена разликата между светложълтото цвете на Беарния и наситеното златно на Фароу. След като кралицата прие накита си, забуленият слуга отиде при събралите се благородници, поклони се тържествено на всеки и му предложи бинградския дар. Въпреки необичайните му одежди забелязах, че никой не се поколеба да приеме подаръка.
Докато раздаването продължаваше, огледах внимателно пратениците.
— Кой ли е водачът им? — промърморих под нос. Никой не изглеждаше по-висшестоящ от останалите.
Шутът помисли, че въпросът е към него.
— Виждаш ли жената със зелените очи, по-високата от двете? — прошепна в ухото ми. — Това трябва да е Серила. По рождение е от Джамайлия, била е придружител на техния сатрап. С други думи, съветник на владетеля на цяла Джамайлия, вещ познавач в своята област — Бинград и околните територии. Пристигнала в Бинград при много странни обстоятелства и останала там. Носят се слухове, че изпаднала в немилост и сатрапът я пратил в заточение. Някои казват, че се опитала да му отнеме властта. Но вместо да приеме заточението като наказание, тя направила Бинград свой дом и се издигнала до професионален посредник на търговците. Въпреки лошите й отношения със сатрапа дълбоките й познания върху двете страни дали преимущество на Бинград при сделките с Джамайлия.
— Шшт — прекъснах го. Запитах, се откъде знае всичко това и исках да науча още, но разказът му можеше да почака. Сега трябваше да долавям и най-малката подробност от казаното. Той млъкна, но усещах вълнението му. Прохладната му буза бе долепена до моята, докато надничахме един до друг през тясната цепнатина. Постави ръка върху рамото ми, за да запази равновесие, и почувствах напрежението на потиснатата му възбуда. Явно тази среща имаше много дълбоко значение за него. По-късно щях да го попитам за останалите. Засега насочих цялото си внимание към сцената долу. Искаше ми се да мога да виждам кралицата, Предан и Сенч.
Слушах как Кетрикен благодари за подаръците и отново приветства пратениците с добре дошли. Думите й бяха прости. Не отговори с екстравагантни комплименти и претрупани титли, а предпочете откритата искреност на обикновените фрази. Била поласкана от дълго очакваното им посещение. Надявала се да се насладят от престоя си в Бъкип и че пратеничеството полага началото на по-оживени контакти между Шестте херцогства и Бинград. Високата жена, Серила, стоеше спокойно и слушаше внимателно думите на кралицата. Татуираната жена бе стиснала устни и явно сдържаше някакъв напиращ отговор. Мъжът до нея й хвърли неспокоен поглед. Беше широкоплещест и груб тип, с късо подстригана къдрава коса и изсечено лице. Явно предпочиташе физическата работа и реалните действия пред протоколите и размяната на любезности. Докато чакаше кралицата да приключи речта си, юмруците му сякаш сами се свиваха и отпускаха. Птицата на рамото му не стоеше на едно място. Другият мъж, типичен книжен плъх с тесни рамене, приличаше повече на Серила по поведение. Несъмнено бе по-склонен Кетрикен да определя ритъма на срещата.