След Кетрикен думата взе Серила. Благодари на кралицата и Шестте херцогства за радушното приемане и каза, че всички приветстват възможността да починат в мирната ни страна, далеч от ужасите на войната, започната от Халкида. Известно време говори какво им се е наложило да изтърпят; разказа за постоянните нападения срещу корабите им — те разстройвали търговията, единствения поминък на Бинград, както и за несгодите, които създавали атаките за града, който разчитал на търговията, за да изхрани населението си. Спомена и за халкидски набези срещу селищата около Бинград.
— Не знаех, че имат селища около Бинград — прошепнах на Шута.
— Малобройни са. Но тъй като населението набъбва от освободените роби, хората се опитват да намерят годна за обработка земя.
— Освободени роби?
— Шшт — отвърна Шутът. И беше прав. Сега трябваше да слушаме, въпросите можеха да се задават по-нататък.
Долепих чело до студения камък на стената.
Серила изреждаше текущия списък беди покрай войната с Халкида. Бях много добре запознат с повечето от тях — приличаха на неприятностите, които си имаха и Шестте херцогства с ненаситния ни южен съсед. Нападения, гранични спорове, тормоз и пиратство в морето, нелепо високи мита на търговците, които не желаеха да търгуват с Халкида — всичко това беше познато. Но след това тя започна да разказва как Бинград се надигнал срещу поквареното халкидско влияние и дал на всички роби свобода и пълни граждански права. Бинград не трябвало вече да допуска робски кораби в пристанището си, независимо дали пътували на север към Халкида или на юг към Джамайлия. По споразумение с новите съюзници от така наречените Пиратски острови спиращите там робски кораби се задържали, товарите им се отнемали и робите се освобождавали.
Разстройването на халкидската търговия с роби било в основата на конфликта. Той довел до нови спорове около точното определяне на границата между двете страни. Серила изказа надежда, че Шестте херцогства ще признаят законността на бинградската позиция и по двата въпроса. Знаела, че Шоукс приема избягалите на негова територия роби като свободни хора и че херцогството също страда от опитите на Халкида да завладее негови територии. Можел ли Бинград в такъв случай да се надява, че Шестте херцогства ще приемат предложенията на предишните пратеничества до нейно най-милостиво величество кралица Кетрикен? Съюз и подкрепа във войната с Халкида? В замяна Бинград и съюзниците му можели да предложат много на Шестте херцогства. Свободна търговия с Бинград и дял от търговските споразумения с така наречените Пиратски острови, който можел да е от огромна полза за всички. Поднесените днес дарове били съвсем малка част от разнообразните стоки, които щели да станат достъпни за жителите на страната.
Кралица Кетрикен я изслуша сериозно. Но в речта си Серила не предлагаше нищо ново за нас. Това бе посочено от Сенч в ролята му на съветник. Великолепието на стоките им било всеизвестно, при това с пълно право. Но дори такива чудеса не били в състояние да накарат Шестте херцогства да се замислят за влизане във война. Завърши със следните думи:
— Нейно най-милостиво величество кралица Кетрикен трябва винаги да се грижи на първо място за добруването на народа ни. Знаете, че отношенията ни с Халкида са най-малкото обтегнати. Неприятностите ни с тях са многобройни, но въпреки това се въздържаме от започване на същинска война. Всички са чували поговорката „Рано или късно винаги има война с Халкида“. Халкидците са свадлив народ. Но войната е скъпа и разрушителна. Войната по-късно е винаги за предпочитане пред войната сега. Защо да рискуваме и да предизвикаме целия им гняв от името на Бинград? — Сенч остави въпроса да увисне за момент във въздуха, след което продължи още по-прямо: — Какво предлагате на Шестте херцогства, различно от онова, което ще получим така или иначе, независимо от изхода на тази ваша война?
Херцозите в дъното кимнаха сериозно. Всички разбираха, че с търговци се работи само по този начин. Търговците разбират единствено от пазарлъци и размяна. Очакваха Сенч да се пазари и той не ги разочарова.
— Най-милостива кралице, благородни принце, мъдри съветнико и знатни херцози и херцогини, предлагаме ви… — Серила млъкна, явно объркана от директния въпрос на Сенч. — Предлагаме ви нещо деликатно и може би ще е по-подходящо да го разгледате в тесен кръг, преди да потърсите съгласието на благородниците. Може би ще е по-добре… — Серила не се обърна към благородниците в дъното на залата, но паузата й бе красноречива.
— Моля, Серила Бинградска. Говори направо. Направи предложението си пред всички, за да мога да го обсъдя свободно с моите благородници и съветници.