— Да включим и херцога на Фароу в поделянето. А може би баща ти крал Ейод Планински също би искал да участва, кралице. Той също има граница с Халкида и по всичко личи, че никога не е харесвал особено халкидците.
— Мир, Шоукс — смъмри го тя, но много по-умерено, отколкото очаквах.
Може би тук имаше история, която не познавах. Колко ли разгорещени са били граничните спорове между Планинското кралство и Халкида? Дали Кетрикен не бе внесла някаква по-стара омраза в този конфликт? Отговорът й към делегацията обаче бе резервиран.
— Предлагате ни дял от вашата война, сякаш е стока, за която копнеем. Но не е така. Вече водихме една война и дори в този момент се опитваме да превърнем някогашните си врагове в приятели. Вашата война не ни изкушава. Предлагате ни халкидски земи, ако ги победим. А това е далечна и несигурна победа. Удържането на тази територия може да се окаже по-скоро товар, отколкото преимущество. Покорен народ рядко приема с охота чуждата власт. Предлагате ни свободна търговия с Юга, ако постигнем тази победа. Но Бинград винаги се е домогвал до такава търговия с нас и не виждам това като нова придобивка. Ще ви попитам отново. Защо ни е изобщо да обмисляме това?
Видях как бинградските пратеници се споглеждат и се усмихнах. Така значи. Предложението за разделяне на територията на Халкида не беше последно. Но каквото и да таяха, нямаше да го кажат, освен ако не бъдат принудени. Не изпитвах съчувствие към тях. Не биваше да провокират любопитството на Сенч колко дълбока ще се окаже кесията им. Търговец Йорбан направи жест с дланта нагоре, сякаш предлагаше някой друг да успее в пазарлъка, в който се бе провалил.
Сякаш по даден знак бинградските търговци отстъпиха настрани и направиха път на забуления мъж да застане точно пред кралица Кетрикен.
Бързо промених мнението си за него. Не беше слуга. Може би никой от тях не беше, дори и жената с робските татуировки. Трепнах, когато забуленият пристъпи напред. Очаквах едва ли не някаква атака, но вместо това той само отметна качулката си. Закрепената за нея дантела се вдигна от лицето му. Ахнах, когато видях какво има под булото, но другите — сред които и Сенч — не бяха така сдържани.
— Еда, милост! — чух възклицанието на стария убиец. От дъното на залата също се разнесоха ужасени възгласи.
Пратеникът бе млад, по-млад от Предан и Хеп, макар и много по-висок. Люспи обрамчваха очите и устата му. Не бяха някаква екзотична козметика. Рехави кичури висяха от долната му челюст. Изправи се в цял ръст. Дотогава си мислех, че качулката преувеличава височината му. А сега видях, че костите на ръцете и краката му са неестествено дълги, но въпреки това успяваше някак си да излъчва грация, не непохватност. Погледна направо към Кетрикен, без да се смущава от ранга й, и заговори с ясен момчешки тенор.
— Аз съм Селден Вестрит, от рода на бинградския търговец Вестрит, осиновен от фамилията Хурпус от търговците от Дъждовитите равнини.
Втората част от представянето му ми се стори безсмислена. Никой не живееше в Дъждовитите равнини. Земите край реката бяха само блата, тресавища и мочурища. Това бе една от причините за липсата на точно определена граница между Бинград и Халкида. Реката и блатистите й брегове оставаха недостъпни и за двете страни. Но следващите думи на момчето бяха още по-поразителни.
— Чухте Серила, която говори от името на Бинградския съвет. Тук има и други, които могат да говорят от името на татуираните, на някогашните роби и сегашни граждани, както и от името на бинградските търговци и Живите кораби. Аз говоря от името на търговците от Дъждовитите равнини, но също така и от името на Тинтаглия, последния истински дракон, заклела се да помогне на Бинград в момент на нужда. Нейните думи предавам.
От името на дракона ме побиха тръпки. Не знаех защо.
— Тя е уморена от постоянното дърлене на халкидците с хората от Бинград. То ги отвлича и спъва едно голямо начинание, което е замислила за тях. Войната, започната от Халкида, излага на опасност нещо много по-велико. — Говореше, сякаш бе изпълнен с презрение към дребните човешки грижи. Тонът му бе едновременно смразяващ и вдъхновяващ. Погледът му обходи всички. Едва сега осъзнах, че от очите му струи слабо синкаво сияние. — Помогнете на Бинград да унищожи Халкида и да сложи край на войната и Тинтаглия ще ви се отплати със своето благоразположение. И не само с него, но и с благоразположението на потомството си, което бързо расте в размер, красота и мъдрост. Помогнете ни и един ден легендите ви за драконите, надигнали се да защитят Шестте херцогства, ще бъдат сменени от истински съюз с дракон.