Той отново поклати глава.
— Слава на Еда. Но защо не си говорил за тези неща със Сенч? Защо си ги крил от всички?
Той ме гледа толкова продължително, че си помислих, че няма да отговори. Когато най-сетне отвори уста, думите му излизаха с неохота.
— Аз съм Белият ясновидец. Целта ми в този живот е да поведа света по по-добър път. И в същото време… не съм Катализатор, не съм Изменящ, не съм онзи, който прави промени. Ти си Изменящият, Фиц. Споделянето със Сенч определено ще промени посоката на преговорите с бинградците. Не мога да кажа дали промяната ще помогне, или ще попречи на онова, което трябва да направя. Точно в момента съм по-несигурен от когато и да било за посоката.
Млъкна и зачака, сякаш се надяваше, че мога да кажа нещо полезно. Не знаех какво. Мълчанието се проточи. Шутът отпусна ръце в скута си и сведе поглед към тях.
— Мисля, че може би направих грешка. В Бинград. И се боя, че през годините ми там и… на други места не съм изпълнил правилно предопределението си. Страхувам се, че съм сбъркал и че всичко, което правя сега, ще е объркано. — Въздъхна. — Фиц, аз чувствам пътя си през времето. Не стъпка по стъпка, а от момент до момент. Какво ми се струва най-вярно? Досега не чувствах, че е добре да говоря за тези неща със Сенч. И затова не го направих. Днес и сега чувствам, че е време ти да ги научиш. Затова ти ги разказах. С това ти предадох и решението. Да кажеш или да не кажеш, Променящ. От теб зависи.
Странно бе да чуя името, с което ме наричаше Нощни очи, произнесено от човешки глас. Бодна ме неприятно.
— Нима винаги си вземал жизненоважните решения по такъв начин? Според това как „чувстваш“?
Тонът ми бе по-остър, отколкото исках, но Шутът не трепна; вместо това ме изгледа и попита:
— А как иначе?
— Според познанията си. По поличбите и знаците, по сънищата, по собствените ти пророчества… Не знам. Но трябва да е нещо повече от това как го чувстваш. В името на Ел, Шуте, та и една развалена риба може да те накара да се „чувстваш“.
Замислих се. Беше прехвърлил решението върху мен. Какво трябваше да направя? Внезапно изборът ми се стори по-труден, отколкото когато укорявах Шута. Как щеше да се отрази разказът на отношението на Сенч към Бинград и евентуалния съюз? Истински дракони. Заслужаваше ли си война заради споделяне на истински дракон? Какво щеше да стане, ако не сключим съюз, а бинградците победят и се сдобият с фаланга дракони на своя страна? Да кажа на Кетрикен? Въпросите щяха да са същите, но най-вероятно отговорите щяха да са много различни. Въздъхнах.
— Защо остави решението на мен?
Усетих ръката му върху рамото си и когато вдигнах очи, видях странната му полуусмивка.
— Защото се справяше добре досега. Още откакто излязох да търся едно момче и му казах: „Фиц фаворизира финеса“.
Опулих се срещу него.
— Но ти ми каза, че си сънувал.
Той се усмихна загадъчно.
— Наистина сънувах. И го записах. Когато бях на осем години. И когато почувствах, че му е дошло времето, ти го казах. И ти знаеше какво да правиш. Още тогава бе мой Изменящ. И вярвам, че ще си такъв и сега.
Седна отново и продължи:
— Но тогава нямах представа какво правя. Не знаех какви ще са последствията.
— А сега, когато знаеш?
— Бих искал да не знам. Само става по-трудно да се реши.
Облегна се назад с надменна усмивка.
— Виждаш ли? — Внезапно се наведе напред. — А как реши какво да правиш тогава? Как да постъпиш?
Поклатих бавно глава.
— Не съм решавал. Така трябваше да се действа и просто действах. Ако нещо е определяло решението ми, то се е основавало на онова, което съм смятал за най-добро за Шестте херцогства. Никога не съм се замислял за него повече.
Винената лавица се раздвижи и от тайния коридор зад нея влезе Сенч. Изглеждаше измъчен. Погледът му се спря върху брендито. Без да каже нито дума, дойде до масата, взе чашата ми и я изпи. После пое дъх.
— Помислих си, че може да се криете тук.
— Чак пък да се крием — възразих аз. — Водим си кротък разговор на сигурно място, където да сме сами.
Той седна и пак си пое дъх. Явно беше бързал по тайната стълба на кулата.
— Иска ми се с Кетрикен да бяхме приели бинградците насаме. Хората вече говорят и котелът завира.
— За това дали да се съюзим с тях и да се включим във войната с Халкида. Нека позная. Шоукс е готов да прати бойните кораби още утре.
— Мога да се оправя с Шоукс — раздразнено отвърна Сенч. — Не. Много по-неприятно е. С Кетрикен тъкмо бяхме влезли в покоите й и започвахме да обсъждаме какво всъщност иска и предлага Бинград, когато почука един паж. Пиотре Черната вода и нарческата настоявали незабавно да се срещнат с нас. Не молели — настоявали. — Замълча, за да ни даде време да схванем. — Съобщението беше предадено като крайно спешно. Какво друго ни оставаше, освен да приемем? Кралицата се боеше, че нарческата пак се е обидила от нещо казано или сторено от Предан. Но когато влязоха в личната й гостна, Пиотре каза, че с нарческата били силно разтревожени, че Шестте херцогства приемат пратеници на бинградските търговци. И наистина бяха много развълнувани. Но най-интересното бе, че Пиотре твърдо заяви, че ако Шестте херцогства сключат какъвто и да било съюз с „онези драконовъди“, щял да развали годежа.