Часове по-късно уморено изкачих стъпалата до стаята на лорд Златен. Аудиенцията при кралицата бе дълга. Сенч бе отхвърлил искането ми да присъства и принц Предан.
— Знае, че двамата с теб се познаваме от много време. Но не мисля, че е разумно да засилваме тази връзка в ума му. Все още е рано.
Всъщност може би беше прав. Защото Сенч бе брат на дядо ми, макар никога да не бях възприемал и двамата като мои дядовци. И открай време — мой наставник. Той бе стар, аз — покрит с белези, но въпреки това помежду ни оставаше известна роднинска прилика. Предан вече беше изказал подозренията си, че му се падам някакъв роднина. Най-добре бе да не ни вижда заедно и това само да подкрепи теориите му.
Срещата ми със Сенч и кралицата се проточи. Сенч никога досега не бе имал възможността да ни пита за истинското естество на драконите на Шестте херцогства, докато сме заедно. Отпиваше от поредната си чаша противна отвара и прилежно си водеше записки, докато кокалестата му ръка не се умори. Тогава предаде перото на мен и ми нареди да пиша, докато говоря. Както винаги, въпросите му бяха стегнати и сериозни. Новото в поведението му бе очевидният му ентусиазъм и разпаленост. Чудото на каменните дракони, съживени с кръв, Умение и Осезание, за него бе проява на разширените сили на Умението. Забелязах копнежа в очите му, когато изказа предположението, че може би създателите на магията са били хора, опитващи се да избегнат студената прегръдка на смъртта.
При тези му думи Кетрикен се намръщи. Предположих, че лично тя предпочита да смята, че каменните дракони са били създадени от котерии на Умели с надеждата някой ден да послужат на Шестте херцогства. Може би вярваше, че и по-старите дракони са били изваяни за някаква по-възвишена цел. Когато възразих, че създаването им може би е резултат от пристрастяване към Умението, двамата ми се намръщиха.
Доста намръщени погледи изтърпях. Разказът ми за бинградските дракони бе посрещнат отначало със скептицизъм, а после с раздразнение, че не съм споделил това по-рано. Не мога да кажа защо защитих Шута от неодобрението им. Не излъгах директно — Сенч ме бе обучил твърде добре.
Вместо това свих рамене и казах нехайно, че не съм предполагал, че подобни истории имат някакво отношение към нас в Бъкип. Не беше нужно да добавям, че навремето всичко това ми се е видяло измислица. И двамата все още се колебаеха дали да приемат чутото.
— Това поставя нашите дракони в нова светлина — тихо и замислено рече Кетрикен.
— И прави думите на забуления не чак толкова обидни — осмелих се да добавя.
— Може би. Макар все още да се чувствам оскърбена, че се осмели да изкаже съмнение, че драконите ни са истински.
Сенч прочисти гърлото си.
— Засега трябва да оставим това, скъпа моя. Миналата година придобих някои книжа, в които се говори за дракон, защитил Бинград от халкидския флот. Стори ми се измислица като онези, към които често се прибягва, за да се оправдае някое поражение. Предположих, че слуховете за нашите истински дракони са подсетили халкидците да твърдят, че са били победени от бинградски дракон. Може би трябва да разгледам по-внимателно всичко това; ще видя каква друга информация мога да открия. Но засега нека обмислим собствените си източници. — Отново впери поглед в мен, сякаш подозираше, че спестявам нещо жизненоважно. — Погребаните градове, за които ти е разказал Шутът… може ли да са свързани с изоставения град, който си посетил?
Зададе въпроса си, сякаш бе по-важен от коментара на кралицата за оскърблението.
Свих рамене.
— Няма как да знам. Градът, който посетих, не беше погребан. Вярно, беше разрушен от някакъв огромен катаклизъм. Приличаше на разцепена с брадва торта. А после през него е текла реката, за да запълни бездната.
— Онова, което разцепва земята на едно място, може да доведе до потъването й на друго — замислено рече Сенч.
— Или да събуди гнева на планината — добави Кетрикен. — В Планинското кралство имаме подобни истории. Земята се разлюлява и някоя от огнените планини се събужда, за да излее лава и пепел, като се случва да закрие небето и да изпълни въздуха със задушлив дим. Понякога надолу по склоновете се спуска само кална вода, тиня и камъни, които запълват долините докрай и се изливат в равнините. Има също и разкази, при това не много стари, за един град в долина край дълбоко езеро. В деня преди земетресението всичко вървяло добре. Градчето било пълно с живот. Пътниците, пристигнали два дни след труса, намерили само мъртви хора по улиците, и животните до тях. По никое от телата нямало никакви рани. Сякаш просто внезапно били умрели.