— Какво правиш тук? Защо не ме предупреди, че идваш? — В гласа на Шута имаше нещо повече от изненада или раздразнение. Беше почти отчаяние.
— Как бих могла да те предупредя? — весело отвърна Йек. — Халкидците продължават да потапят всички кораби, пътуващи насам. От малкото твои писма, които получих, беше ясно, че половината от моите са отишли на вятъра.
Последва пауза, после:
— Е, признай си. Ти ли си лорд Златен? Значи през цялото време съм работила за теб?
— Да — раздразнено отвърна той. — И в Бъкип съм известен само с това име. Затова мисля, че е по-добре да не го забравяш.
— Но ти ми каза, че отиваш да видиш стария си приятел лорд Златен и че цялата ми кореспонденция с теб трябва да бъде адресирана до него. А докладите, които направих в Бинград и Джамайлия? Всички разследвания и информация, която ти пратих? Нима и те са били всъщност за теб?
— Ако искаш да знаеш, да — сопнато отвърна той. После гласът му стана умолителен. — Йек, гледаш ме, сякаш съм те предал. Не съм. Ние сме приятели и хич не ми харесва да те заблуждавам. Но е необходимо. Този номер, както се изрази, е необходим. И не мога да ти обясня защо, нито мога да ти разкажа всичко. Мога само да повторя, че е необходим. Държиш живота ми в ръцете си. Разкажеш ли го случайно в някоя кръчма, все едно си ми прерязала гърлото.
— Излъга ме. А сега ме обиждаш. След всичко, през което сме преминали, наистина ли се съмняваш, че не мога да си сдържам езика?
— Не съм възнамерявал да правя нито едното, нито другото — каза някой. И целият настръхнах, защото гласът не бе нито на лорд Златен, нито на Шута. Този бе по-висок, без никакъв джамайлийски акцент. Гласът на Янтар, предполагам. Поредната фасада на човек, когото си мислех, че познавам. — Просто… изненада ме, а и ме уплаши здравата. Влизам в стаята и ето те тук, ухилена, сякаш е някаква чудесна шега, докато всъщност… Ох, Йек, не мога да ти го обясня. Просто трябва да се доверя на приятелството ни и на всичко, през което сме преминали заедно, на всичко, което сме били един за друг. Натъкна се на моя постановка и се боя, че сега ще се наложи да поемеш роля в нея. Докато си тук, трябва да говориш за мен, сякаш наистина съм лорд Златен, и да се представяш за мой агент в Бинград и Джамайлия.
— Лесна работа, нали съм тъкмо агент. И говориш истината, като казваш, че сме приятели. Боли ме обаче, че помежду ни трябва да има заблуда. Въпреки това предполагам, че мога да я простя. Но ми се иска да я разбера. Когато твоят човек, този… Том Беджърлок, когато дойде и познах лицето му, страшно се зарадвах за теб. Гледах как извайваш фигурата му. Не отричай чувствата си към него. Помислих си: най-сетне отново са заедно. Но когато му се озъби и го отпрати като слуга… Всъщност той самият ми каза, че е слуга на лорд Златен. Защо е този маскарад? Не ви ли е труден и на двамата?
Последва дълго мълчание. Не чух стъпки, но разпознах звъна на чаша под гърлото на бутилка. Шутът явно наливаше вино, докато Йек и аз чакахме отговора му.
— За мен е трудно — отвърна Шутът с гласа на Янтар. — Но не чак толкова за него, защото не е много наясно. Що за глупост: да спомена тази тайна, още повече да й придам форма. Ама че чудовищна суета от моя страна.
— Чудовищна? Безмерна! Извая носова фигура по негово подобие и си мислиш, че никой няма да се досети какво означава той за теб? Ах! Така добре се справяш с живота и тайните на всеки, а когато се стигне до твоите собствени… Добре де. И той дори не знае, че го обичаш?
— Мисля, че е избрал да не знае. Може би подозира… е, след като е разговарял с теб, вече със сигурност подозира. Но го подминава. Такъв си е.
— Значи е кръгъл глупак. Е, хубав кръгъл глупак. Въпреки счупения нос. Обзалагам се, че е бил още по-хубав, преди да му го счупят. Кой му съсипа лицето?
Последва тих смях.
— Мила моя Йек, видя го. Никой не може да съсипе лицето му. Не и за мен. — Кратка въздишка! — Но стига. Предпочитам да не говоря за това, ако нямаш нищо против. Разказвай. Как е Образцов?
— Образцов? Корабът или пиратското князче?
— И двамата. Моля те.
— Е, за наследника на трона на Пиратските острови не знам почти нищо, освен обичайните слухове. Жизнено и енергично момче, същинско подобие на крал Кенит и радост за майка си. Всъщност радост и удоволствие за целия Гарванов флот. Това е второто му име, нали разбираш. Принц Образцов Гарванов Късметлийски.
— А корабът?
— Унил както винаги. Но по различен начин. Не е онази опасна меланхолия, в която потъваше, а по-скоро като угризенията на младеж, който се смята за поет. Поради което намирам за много по-досадно да съм около него, когато е оклюмал. Разбира се, вината не е изцяло негова. Алтея е бременна и корабът е обсебен от мисли за детето.