— Алтея е бременна? — Тази „Янтар“ реагираше на новината с чисто женска радост.
— Да — потвърди Йек. — И е бясна, въпреки че Стремителен направо лети и през ден избира ново име за детето. Всъщност май това е половината от причината да е така раздразнителна. Ожениха се в Голямата зала на търговците от Дъждовитите равнини… Нали ти писах за това? Мисля, че го направиха по-скоро за да укротят Малта, която се чувстваше унизена от нехайното отношение на сестра си към годежа й със Стремителен, а не защото Алтея е изгаряла от желание да се омъжва. А сега е бременна, повръща си червата всяка сутрин и ругае Стремителен всеки път, когато прояви загриженост към нея.
— Но нали трябва да е била наясно, че рано или късно ще забременее?
— Съмнявам се. Търговците трудно зачеват и в половината случаи не износват плода докрай. Сестра й Малта вече изгуби две. Мисля, че това е едната причина за гнева на Алтея — ако знаеше, че ще роди дете след всичкото това повръщане и болки, щеше да ги приеме, може би дори с удоволствие. Но майка й иска да се прибере вкъщи да го роди, корабът настоява бебето да се роди на палубата му, а Стремителен е готов да я остави да ражда и на някое дърво, стига да има бебе за дундуркане. Постоянните съвети и предложения направо я влудяват. Точно това казах на Стремителен. „Просто спри да й говориш за това — рекох му. — Преструвай се, че не забелязваш, и се отнасяй с нея, както си се отнасял винаги“. А той отговори: „И как да го направя, когато гледам корема й да се жули във въжетата, докато вдига платната?“ Естествено тя ни чу и сигурно сега му трие сол на главата.
И продължиха да си говорят в същия дух, досущ като клюкарки на пазара. Обсъдиха коя е бременна, на коя й се искало да забременее, как вървят нещата в джамайлийските пристанища и дворове, политиката на Пиратските острови и войната между Бинград и Халкида. Ако не знаех кой е в другата стая, сигурно никога нямаше да се сетя. Янтар с нищо не напомняше на лорд Златен или Шута, толкова пълна бе промяната.
И това бе второто, което ме попари тази вечер. Не само че бе говорил на непознати за мен, при това с такива подробности, че Йек успя да ме разпознае и да повярва, че сме любовници, но и че в него се спотайваше личност или личности, за които нямах представа. Странно е как да те държат извън някаква тайна може да се приеме за предателство.
Седях самичък до светлината на свещта и се питах кой всъщност е Шутът. Събрах в купчинка всички събрани през годините дребни намеци и следи и ги обмислих. Безброй пъти бях оставял живота си в негови ръце. Беше чел всичките ми дневници, беше настоявал подробно да му разказвам за всичките си пътувания — и аз го правех. А какво ми предлагаше той в замяна? Главоблъсканици, загадки и тук-там по някое парченце информация за себе си.
И подобно на изстиващ катран, чувствата ми към Шута започнаха да се втвърдяват и да стават все по-студени. Обидата растеше в мен. Беше ме изключил. Сърцето познава една-единствена реакция на това. Сега аз щях да го изключа. Станах и отидох до вратата на стаята си. Затворих я плътно — не шумно, но без да ме е грижа дали е забелязал, че е била само притворена. Задействах скритата врата и влязох в шпионския лабиринт. Искаше ми се да мога да хлопна вратата и да оставя тази част от живота ми зад нея. Опитах.
Малко неща са по-уязвими от мъжкото достойнство. Оскърблението, което изпитвах, бе едновременно болезнено и будещо гняв, тежест, която растеше в гърдите ми, докато изкачвах стъпалата. Вървях и броях болките си една по една.
Как смееше да ме поставя в това положение? Беше изложил на риск собствената си репутация, когато спряхме в Гейлкип, докато търсехме принц Предан. Беше целунал Любезен Бресинга и преднамерено създаде суматоха, която подведе лейди Бресинга относно целта на посещението ни, и в крайна сметка бяхме прогонени от дома й. И досега Любезен го избягваше с отвращение и знаех, че действията му бяха породили в Бъкип буря от слухове и оживени спекулации относно личните му предпочитания. Мислех си, че съм успял да остана настрана от тези приказки. Сега премислих. Принц Предан ме беше питал. И изведнъж видях сблъсъка си със стражите в банята в съвсем друга светлина. Лицето ми пламна. Щеше ли Йек да стане източник на още унизителни приказки въпреки уверенията си, че ще си държи езика зад зъбите? Ако можеше да се вярва на думите й, Шутът бил изваял портрета ми на носа на кораб. Чувствах се безкрайно засегнат, че е направил подобно нещо без съгласието ми. И какво ли бе говорил, докато е работел, че да накара Йек да стигне до това заключение?
Не можех да напасна стореното от него нито с познатия ми Шут, нито с лорд Златен. Това бе дело на Янтар — личност, за която нямах абсолютно никаква представа.