И мъдростта на трите халби бира след безсънна нощ и дълъг ден с обезпокоителни новини ме убеди, че най-добре ще е да ида при Джина и да й кажа, че е била права. Това някак си щеше да оправи нещата. Неяснотата как точно не ме разубеди. Тръгнах към къщата й в тихата нощ.
Беше спряло да вали. Снегът бе покрил градчето с чиста, почти недокосната бяла завивка. Надипляше се по стрехите, заглаждаше изровените улици и скриваше всички грехове. Скърцаше под ботушите ми. Когато стигнах до вратата на Джина, бях почти изтрезнял, но въпреки това почуках. Може би просто отчаяно се нуждаех от приятел, от какъвто и да било приятел.
Чух как котаракът скочи от скута й, след което се разнесе звукът от стъпките й. Тя надникна през горната половина на вратата.
— Кой е?
— Аз съм. Том Беджърлок.
Тя затвори. Сякаш измина цяла вечност, преди да вдигне резето и да отвори вратата.
— Влизай — каза, но прозвуча, сякаш не я беше грижа дали ще го направя.
Останах навън на снега.
— Не е нужно да влизам. Просто исках да ти кажа, че беше права.
Тя се вгледа в мен.
— А ти си пиян. Влизай, Том Беджърлок. Не искам да пускам нощния студ в къщата си.
И аз влязох. Фенел вече се бе свил на топлото местенце на стола й, но седна и ме изгледа неодобрително.
Риба?
Нямам риба. Извинявай.
„Извинявай“ не е риба. Каква полза от „извинявай“? Отново се сви на кълбо и скри муцуна в опашката си.
Съгласих се.
— Няма особена полза от извинения, но само това мога да предложа.
Джина ме погледна сърдито.
— Е, това е много повече от всичко, което ми предлагаш напоследък.
Снегът от ботушите ми се топеше по пода. Огънят пращеше.
— Беше права за Хеп. Трябваше да се намеся много по-рано, а не го направих. Трябваше да те послушам.
Тя помълча.
— Искаш ли да поседнеш за малко? Не мисля, че е добре точно сега да опитваш да се върнеш в замъка.
— Не мисля, че съм чак толкова пиян! — отвърнах язвително.
— Не мисля, че си достатъчно трезвен, за да знаеш колко си пиян — отвърна тя. И докато се мъчех да схвана думите й, добави: — Сваляй наметалото и сядай.
Наложи се да махне ръкоделието от единия стол и котарака от другия, след което и двамата седнахме.
Известно време гледахме мълчаливо огъня.
— Трябва да знаеш нещо за бащата на Сваня — рече тя.
С неохота посрещнах погледа й.
— Не е като теб — тихо каза тя. — Трябва му повече време, за да се успокои. В момента изпитва само мъка за онова, което прави дъщеря му. Но когато се разчуе, ще се намерят хора, които да започнат да му подмятат. Мъката ще се смени със срам, а скоро след това — с ярост. Но тя няма да е насочена към Сваня. А към Хеп, тъй като той е виновникът, подлъгал и прелъстил дъщеря му. И ще бъде колкото прав, толкова и гневен. Освен това е силен като бик.
Продължих да мълча и тя добави:
— Казах го и на Хеп.
Фенел отиде при нея и скочи в скута й. Тя го потупа разсеяно.
— Какво каза Хеп?
Джина изсумтя с отвращение.
— Че не го било страх. Казах му, че това няма нищо общо със страха. И че понякога да си глупав и да не те е страх са две клонки на един и същ храст.
— Поласкал се е, не се и съмнявам.
— Излезе. Не съм го виждала оттогава.
Въздъхнах. Тъкмо започвах да се стоплям.
— Кога?
Тя поклати глава.
— Безсмислено е да тръгваш след него. Преди часове, слънцето още не беше залязло.
— И без това не знам къде да го търся — признах аз. — Не успях да го намеря снощи, а предполагам, че и сега са на същото място.
— Може би — тихо се съгласи тя. — Е, поне и Рори Хартсхорн не успя да ги открие. Така че засега сигурно са в безопасност.
— Не може ли просто да държи дъщеря си вкъщи вечер? Тогава никой нямаше да има проблем.
Тя присви очи към мен.
— Никой нямаше да има проблем, ако ти беше държал сина си вкъщи, Том Беджърлок.
— Знам, знам — примирено се съгласих. — Наистина не трябваше да се забъркваш във всичко това.
Малко по-късно остатъкът от тази мисъл се оформи в ума ми.
— Когато бащата на Сваня реши да потърси Хеп, ще дойде тук. — Свъсих вежди. — Изобщо не съм искал да ти докарвам тази беля, Джина. Просто в началото търсех приятел. А сега всичко се превърна в каша, изцяло по моя вина. — Обмислих заключението. — Предполагам, че ще е най-добре да ида при Рори Хартсхорн.
— Въргаляй се в самосъжалението си, Том Беджърлок — рече тя с отвращение. — И какво ще му кажеш? Защо трябва да поемаш цялата вина за всичко нередно по този свят? Доколкото си спомням, аз срещнах Хеп и се сприятелих с него много преди да се запозная с теб. А Сваня си беше беля, която се чудеше къде да избуи още откакто семейството й пристигна в Бъкип, ако не и от по-рано. При това си има двама родители. И Хеп не е невинен. Не ти си се закачал с дъщерята на Хартсхорн. Така че спри да се оплакваш каква каша си забъркал и започни да настояваш Хеп да си поеме отговорността. — Настани се по-удобно в стола си. И добави, сякаш на себе си: — Сам си забъркал достатъчно свои каши за оправяне, без да е нужно да поемаш и тези на другите.