Зяпнах я изумен.
— Просто е — тихо рече тя. — Хеп трябва да открие последиците. Докато твърдиш, че вината е твоя, защото си лош родител, на Хеп няма да му е нужно да признае, че сам си е навлякъл голяма част от неприятностите. Разбира се, все още не го възприема като проблем, но когато му просветне, веднага ще дотича при теб да види дали можеш да го оправиш. И ти ще се опиташ, защото си мислиш, че вината е твоя.
Седях неподвижно, попивах думите и се мъчех да открия здрав разум в тях.
— И какво да правя? — попитах накрая.
Тя се засмя безпомощно.
— Не зная, Том Беджърлок. Но със сигурност не бива да казваш на Хеп, че всичко е по твоя вина. — Вдигна котарака и го пусна на пода. — Има обаче нещо, което и аз трябва да направя.
Отиде в спалнята си. След малко се появи с кесия. Подаде ми я. Не я взех и тя я тръсна пред лицето ми.
— Вземи. Това са парите, които не съм похарчила за Хеп. Връщам ти ги. Като се върне, ще му кажа, че го гоня от дома ми, защото не искам да си навличам неприятности. — Разсмя се, когато видя физиономията ми. — Нарича се последица, Том. Хеп би трябвало да ги посреща по-често. И когато дойде да ти плаче, ще е най-добре да го оставиш сам да си троши главата.
Помислих си за последния ни разговор.
— Не вярвам, че ще дойде да ми плаче — отвърнах.
— Още по-добре — хапливо отвърна тя. — Да се оправя тогава. Свикнал е да спи на закрито. Няма да му е нужно много време да разбере, че ще е по-добре да се установи при чираците. И мисля, че би било разумно от твоя страна да го оставиш сам да поговори с майстор Гиндаст.
Котаракът отново се бе настанил в скута й. Тя тръсна плетката си над него и дръпна още прежда. Нишката се плъзна между мързеливите лапи на Фенел.
Трепнах при мисълта колко от гордостта си ще трябва да преглътне Хеп. Миг по-късно ме обзе странно облекчение. Хеп можеше да го направи. Нямаше да е нужно да се унижавам вместо него. Мисля, че Джина прочете това по лицето ми.
— Не всеки проблем на света е твой, Беджърлок. Позволи и на другите да получат своя дял.
Замислих се над думите й.
— Джина, ти си истински приятел — казах с благодарност.
Тя ме изгледа косо.
— Виж ти. Сети се значи?
Трепнах от тона й, но кимнах.
— Ти си истински приятел. Но все още си ми ядосана.
Тя кимна.
— Някои проблеми наистина са си твои, Том Беджърлок. Изцяло.
Загледа ме с очакване.
Поех дъх и се стегнах. Ще лъжа колкото се може по-малко, рекох си. Това не ме утеши особено.
— Жената онази вечер в „Набученото прасе“. Е, не сме… тоест, тя е просто приятел. Не спя с нея.
Думите издрънчаха непохватно като изпуснати съдове и се пръснаха на остри парчета помежду ни.
Последва дълго мълчание. Джина ме гледаше, после погледна огъня, накрая отново се обърна към мен. Малките гневни искрици още танцуваха в очите й, но в ъгълчето на устните й заигра и съвсем тънка усмивка.
— Аха. Е, предполагам, че е добре да го зная. И сега имаш двама приятели, с които не спиш.
Нямаше как да не разбера намека й. Тази утеха нямаше да ми бъде предложена тази вечер, а може би и никога вече. Признавам си, че изпитах разочарование. Но също и облекчение. Ако ми беше предложила, щях да откажа. За вечерта вече се бях сблъскал с последствията от отказване на жена. Кимнах бавно.
— Водата е вряла — каза тя и посочи котлето. — Ако искаш да останеш, можеш поне да направиш чай.
Това не бе прошка. А втора възможност да бъдем приятели. Приех с радост. Станах да взема чайника и чаши.
(обратно)Глава 13 Предизвикателства
Ето как следва да се изработват картите на морето и на сушата. Картата на сушата трябва се направи от кожата на сухоземно животно и трябва само да показва къде се намира морето. Морската карта може да се чертае единствено върху кожата на морско създание и макар че сушата трябва да се отбелязва, грешно е да се показват особеностите й върху нещо, посветено на морето. Това е оскърбление към бога, създал света, какъвто е.
Нашите острови са както богът ги е създал. Така е написал преди много време върху моретата на света. Островите са негови руни и затова когато се рисуват на картата на огромното море, трябва да се чертаят с кръвта на сухоземно животно. И ако искаш да отбележиш добро пристанище, изобилие от риба, скрити плитчини или друга особеност, принадлежаща на морето, трябва да го направиш с кръвта на морско създание. Защото така богът е създал света, а кой е човекът, че да се опитва да прави иначе?