Нашите острови са руните на бога. Не всички са ни ясни, защото сме просто хора и не ни е дадено да познаваме всяка руна, която може да изписва бог, нито какво е написал върху морската шир. Някои острови са скрити от лед за нас и трябва да уважаваме това. Затова начертай леда, що скрива руната, с кръвта на създание от леда, но не на такова, което лети. Кръвта на тюлен е подходяща, но кръвта на бялата мечка е най-добра.
Ако някой пожелае да изобрази небето, тогава е времето да използва кръвта на птица за мастило и да чертае съвсем леко върху кожата на чайка.
Това са много стари закони. Всяка жена с добра майка ги познава. Записвам ги само защото синовете на нашите синове и техните потомци са станали глупави и нехайни за божията воля. И ще навлекат беди върху всички ни, ако не им напомняме, че сме учени по-добре от тях и че тези закони са от устата на самия бог.
„Изработване на карти“, превод на Сенч Звездопад от стар свитък от Външните островиИзпитвах облекчение, че отново съм в добри отношения с Джина. Онази нощ не споделихме леглото й, нито я целунах за довиждане. Но и двете неща бяха облекчение за ума ми, ако не и за копнеещото ми тяло. Когато си тръгнах, твърдо реших да се отнасям нежно към закърпеното ни приятелство и да го държа в граници, в които мога да се оправя. Мисля, че тя все още смяташе това за недоверие от моя страна, но пък винаги съм си бил такъв. Или поне Сенч ми го казваше често.
Последваха три тежки дни. Останалата част от живота ми си оставаше несигурна. Нямах никаква вест от Хеп. Ужасявах се от мисълта, че момчето ми спи някъде на снега, макар и да си повтарях с отвращение, че не е чак толкова глупав. Кралицата и Сенч се срещаха всеки ден с първенците на Шестте херцогства и задълбочено обсъждаха бинградското предложение за съюз. Не ме извикаха да споделят мислите си. Бинградската делегация силно изпъкваше в замъка Бъкип и пратениците усърдно ухажваха херцозите и херцогините с всевъзможни подаръци и проява на внимание. От наша страна банкетите и забавленията продължаваха с намерението да се успокоят накърнените чувства на островитяните и в същото време да бъдем благосклонни към бинградските ни гости. Успехът на тези вечери бе противоречив. Странно, но Аркон Кървавия меч и неговите островни търговци изглеждаха очаровани от бинградците и открито разговаряха с тях за разширяване на търговските договори покрай годежа на принц Предан и тяхната нарческа. Същевременно Елиания и Пиотре Черната вода почти винаги отсъстваха от празненствата. В малкото случаи, в които се появяваше, Елиания бе мрачна и мълчалива.
Нарческата и Пиотре внимателно избягваха бинградците. Елиания показа явно отвращение към люспестото момче, Селден Вестрит от търговците от Дъждовитите равнини. Веднъж я видях как видимо се отдръпна, когато момъкът мина покрай нея. Но не бях сигурен, че това е неин избор, защото след това остана да седи много скована на мястото си, а по челото й изби пот. Не след дълго двамата с Пиотре се оттеглиха от кукленото представление с извинението, че нарческата е уморена, а Пиотре трябва да наглежда събирането на багажа им. Това бе неприкрито напомняне за предстоящото отпътуване на островитяните. Бинградските търговци трудно биха успели да намерят по-неподходящ момент да се появят в Бъкип.
— Седмица закъснение и щяха да са си заминали преди да пристигнат бинградците. И не се съмнявам, че щяхме да замажем малкия гаф на принца с Елиания и да ги изпратим радостни и щастливи. А сега излиза, че трупаме отказа си да не водим преговор с Бинград върху оскърбяването на нарческата. Всичко става съмнително.
Това бяха думите на намусения Сенч, докато седяхме една вечер на чаша вино. Имаше маса причини да е кисел. Славея се бе опитала да му даде бележка за мен. Направила го на четири очи, но въпреки това бе крайно недискретно от нейна страна да признае, че е наясно за поддържаната връзка между стария убиец и мен. Вината за това се оказваше моя. Когато Сенч отказал, тя му казала: „Тогава просто му кажи, че съжалявам. Бях се скарала със съпруга си и търсех утехата на приятелството му. Бях пила в крепостта, преди да тръгна за града, за да се донапия. Знам, че не биваше да му говоря онези неща“.
Докато все още го гледах зяпнал, Сенч деликатно се поинтересува дали със Славея все още имаме някаква „уговорка“ и когато гневно отвърнах, че отношенията ни са единствено наша работа и ничия друга, ме изненада с думите, че само глупак би предизвикал гнева на менестрел.