— Не съм предизвикал гнева й. Всичко е заради отказа ми да спя с нея, след като научих, че е омъжена. Мисля, че имам право да решавам с кого да спя. А ти?
Очаквах да се стресне от това откровение. Почти се надявах, че това ще е достатъчно, за да го смути и да го накара никога повече да не наднича в личния ми живот. А той само се плесна по челото.
— Разбира се. Е, би трябвало да очаква, че си я изтръскал от чаршафите си, след като си разбрал, че е омъжена, но… Фиц, разбираш ли какво означава това за нея? Мисли.
Ако не беше така силното му желание да ме научи на нещо, сигурно щях да се обидя. Изражението му обаче ми бе толкова познато, че не можех да приема въпроса му като друго, освен като въведение към урок. Навремето често ми бе говорил така, когато се опитваше да ме научи да видя всички възможни мотиви за едно или друго деяние, а не само първите, които ми изникнат в главата.
— Засрамена е, защото знам, че е омъжена и същевременно продължава да спи с мен, и така е паднала в очите ми?
— Не. Мисли, момче. Наистина ли е паднала в очите ти?
Поклатих неохотно глава.
— Просто се почувствах глупаво. Сенч, в известен смисъл дори не се изненадах. Славея винаги си е позволявала подобни неща. Знам го още откакто се запознах с нея. Не съм очаквал да промени поведението си на менестрел. Просто не исках да съм част от всичко това.
— Фиц, Фиц — въздъхна той. — Най-големият ти проблем е в неспособността ти да си представиш, че някой може да те вижда по различен начин от това как сам гледаш на себе си. Какво си ти, кой си ти за Славея?
Свих рамене.
— Фиц. Копелето. Някой, когото е познавала петнайсет години.
На лицето му заигра съвсем тънка усмивка.
— Не — меко рече той. — Ти си Фицрицарин Пророкът. Непризнатият принц. Беше съчинила песен за теб още преди да те познава. Защо? Защото си завладял въображението й. Копелето Пророк. Ако Рицарин те беше признал, щеше да имаш шанс да заемеш престола. Отхвърлен и подминат от баща си, ти все пак оставаш верен, все още си героят от битката при Кулата на Еленов рог. Умря в позор в тъмницата на Славен и се върна като отмъстителен дух, за да тровиш дните му като претендент. Тя те последва, когато тръгна да спасиш краля си, и макар резултатът да бе съвсем различен от очаквания, все пак всичко свърши с триумф. И тя не само е видяла с очите си всичко това, но и е била част от него.
— Разказано по този начин, изглежда чудесна история. Без никаква мръсотия, болка и нещастия.
— Наистина е чудесна история, дори с мръсотията, болката и нещастията. Чудесна и славна история, която би направила знаменит всеки менестрел, стига да я възпее. А ето че Славея никога няма да може да я изпее. Защото й е забранено. Великото й приключение, прекрасната й песен — затворени под ключ. Все пак знае, че поне е била част от нея, както и част от живота на кралското копеле. Става негова любовница, част от тайните му. Мисля, че е очаквала, че когато някой ден се върнеш в Бъкип, отново ще си в центъра на интриги и необичайни събития. И е очаквала да е част и от това, да накара всички да обръщат глави към нея и да се къпе в споделената слава. Любовницата менестрел на Осезаващото Копеле. Щом не може да изпее тази песен, поне е щяла да си осигури място в тази история, стига тя някога да бъде разказана. И не си и помисляй, че не я е съчинила вече като песен или поема. Виждала е себе си като част от твоята история, докосната от твоята слава. А ти й отнемаш това. Не само че си тръгваш от нея, но и се връщаш в Бъкип като жалък слуга. Не само завършваш историята си разочароващо, но и превръщаш нея в абсолютно нищо. Тя е менестрел, Фиц. Как си мислиш, че ще реагира на подобно нещо? Изящно ли?
Изведнъж я видях в различна светлина. Жестокостта й към Хеп, обидите й към мен.
— Не мисля за себе си по този начин, Сенч.
— Знам, че не мислиш — по-меко рече той. — Но не разбираш ли, че тя би могла да мисли така? И че си разбил всичките й мечти?
Кимнах бавно.
— Но не мога да направя нищо. Няма да вкарам омъжена жена в леглото си. И не мога да се върна като Фицрицарин Пророка. Направя ли го, пак ще ми надянат примката на врата.
— Най-вероятно. Съгласен съм, че вече не можеш да бъдеш познат като Фицрицарин. Колкото до другото… какво пък. Държа обаче да ти напомня, че Славея знае твърде много неща. Всички сме уязвими за нея. Очаквам, че ще поддържаш доброто й отношение към нас.
Преди да измисля какво да отговоря, той поиска да знае защо съм отменил обучението на принца до заминаването на бинградските пратеници. Самият принц вече ми бе задал този въпрос. Казах на Сенч същото, каквото и на Предан — че се боя, че люспестото момче има някаква чувствителност към Умението и че до заминаването на делегацията ще ограничим уроците си до превеждане на свитъци. Принцът губеше търпение от тези досадни занимания. Подозренията ми за забуления търговец заинтригуваха и него, и Сенч. На три пъти старият убиец предъвка разговора ми със Селден Вестрит. Но така и не попаднахме на нищо. Започвах да научавам, че понякога е по-лесно да държа Сенч в неведение, отколкото да му давам откъслечна информация, която той не може да потвърди. Като тази за татуировките на нарческата например.