— И все пак! — повтори нарческата, но този път акцентът й пролича и думите прозвучаха по-остро. Личеше, че губи самоувереност, но въпреки това продължи упорито. Несъмнено беше репетирала дълго речта си, но сега я произнасяше без финес и жестове. Оставаха единствено думите, подобни на гневно хвърляни камъчета. Сигурен бях, че мнозина си мислеха, че целта й е да се спаси от годежа. Моите подозрения бяха различни.
— И все пак, ако трябва да приема този ваш обичай за добър и да обещая да се омъжа за принц, който може и никога да не стане крал, ми се струва справедливо и добре в замяна да поискам от него да почете обичая на моята страна и народ.
Трябваше да гледам реакцията на твърде много хора едновременно. За Аркон Кървавия меч бях сигурен — думите на дъщеря му бяха абсолютна изненада за него. В същото време като че ли му хареса, че поставя условия. Но пък и явно беше човек, който се радваше на предизвикателствата и хазарта, както и на изнасянето на представления. Нямаше нищо против да я остави да разбърка гърнето, докато самият той чака да види какво ще изскочи отгоре. Може би щеше да му е от полза. Някои от седящите до него не изглеждаха толкова оптимистично настроени. Размениха загрижени погледи — явно се опасяваха, че наглостта на момичето ще изложи на опасност годежа и ще провали търговските им уговорки.
Принц Предан се изчерви. Виждах и усещах как полага усилия да запази хладнокръвие. Кетрикен запазваше спокойствие почти без усилие.
— Може пък да се окаже приемливо — тихо рече тя и отново го каза така, сякаш говореше на малко дете. — Би ли ни обяснила този обичай?
Нарческа Елиания явно разбираше, че не се представя добре. Изправи се още повече и пое дъх.
— В моята страна, в Божиите руни, има обичай, ако някой мъж иска да се ожени за жена и ако нейните майки не са сигурни в кръвта или характера му. Тогава могат да му предложат предизвикателство, в което да се докаже достоен за брака.
Това беше. Обидата бе толкова явна, че никое херцогство не би обвинило кралицата, ако незабавно развали годежа и съюза. Не, не биха я обвинили, но на лицата на мнозина гордостта се бореше с тревогата за евентуалните търговски загуби. Стрелкаха се погледи, херцозите и херцогините се съвещаваха мълчаливо помежду си с безизразни лица и плътно стиснати устни. Преди кралицата да поеме дъх и да каже нещо, нарческата продължи:
— Тъй като съм сама пред вас и майките ми не могат да говорят от мое име, сама ще предложа предизвикателство, което да докаже, че принцът е достоен за мен.
Познавах Кетрикен по времето, когато бе дъщеря на Жертвата на Планините, преди да стане кралица на Шестте херцогства. Познавах я по времето, когато се превръщаше от девойка в жена и кралица. Други може би бяха по-дълго до нея, особено през последните години, но мисля, че именно познаването на младостта й ми позволяваше да я разбирам по-добре от всеки друг. По лекото помръдване на устните й разбрах колко е разочарована. Всички месеци на усилена работа за сключването на съюз между Шестте херцогства и Външните острови бяха заличени от необмислените думи на едно момиче. Защото Кетрикен нямаше да позволи да се поставя под въпрос достойнството на сина й. Като се отнасяше с подозрение към Предан, Елиания принизяваше цялото кралство. Това не можеше да се позволи — не заради майчината гордост, а заради опасността от обезценяване на съюза между херцогствата. Затаих дъх и зачаках да чуя как Кетрикен ще сложи край на преговорите. Бях се съсредоточил изцяло върху нейното лице и забелязах само с крайчеца на окото си как Сенч тайно се опита да попречи на принца да скочи.
— Ще приема предизвикателството ти.
Гласът на Предан прозвуча звънко, млад и силен. В пълно нарушение на протокола той заобиколи стола си и пристъпи напред към нарческата, сякаш това бе наистина сблъсък между любовници. Действието му изключваше кралицата, сякаш тя изобщо нямаше думата.
— Ще го направя, но не за да докажа, че съм достоен за ръката ти, нарческа. Няма да се доказвам нито на теб, нито на никого. Ще го направя, защото няма да позволя дългите преговори за мир между народите ни да бъдат изложени на опасност само защото някакво горделиво момиченце се съмнява в мен.
Гордостта й не отстъпваше с нищо на неговата.
— За мен няма никакво значение защо го правиш — отвърна тя и изведнъж безупречната й дикция и произношение се върнаха. — Стига да изпълниш задачата.
— И тя е? — остро попита той.