Чак сега забелязах смаяните, дори ужасени лица на бинградските търговци. Забуленият вече не се взираше в стената ми. Селден Вестрит жестикулираше оживено и говореше възбудено на останалите, мъчеше се да надвика изпълващия Голямата зала рев.
Зърнах за момент Славея Сладкопойна. Беше се качила на една маса и главата й се въртеше като ветропоказател — опитваше се да улови всяка подробност от ставащото, да отбележи реакцията на всеки човек и да чуе всеки коментар. От ставащото тук щеше да се получи песен и тя щеше да е нейният автор.
— И! — извика принц Предан сред врявата. Нещо в присвитите му очи ме накара да застана нащрек.
— Еда, милост — замолих се, но знаех, че никакви богове или богини не биха могли да го спрат. В очите му имаше див и упорит блясък и аз се страхувах какво ще каже в следващия момент. При вика му ревът в залата внезапно замря. Когато принцът заговори отново, думите му бяха предназначени за нарческата, но всички го чуваха ясно в ехтящата тишина.
— И аз имам свое предизвикателство. Защото щом трябва да се покажа достоен да се оженя за нарческа Елиания, която няма шанс да стане кралица на каквото и да било, освен ако не ми даде ръката си, според мен тя първа трябва да се докаже достойна да е кралица на Шестте херцогства.
Сега беше ред на Пиотре да се сепне и да пребледнее. Елиания го изпревари.
— Кажи си тогава предизвикателството!
— Да! Ще го кажа!
Принцът пое дъх. Двамата не откъсваха очи един от друг. Със същия успех можеха да се намират насред някоя пустиня, толкова внимание обръщаха на останалите. Погледите им не бяха враждебни, бяха изпълнени с живот, сякаш двамата се виждаха за първи път в този двубой на воли.
— Баща ми, както може би знаеш, е бил „само“ престолонаследник, когато поел на път да спаси Шестте херцогства. Воден единствено от собствената си храброст, той тръгнал да търси Праотците, за да ни се притекат на помощ и да сложат край на войната, започната срещу нас от твоя народ.
Направи пауза, сякаш за да види дали думите му са улучили целта. Елиания запази ледено мълчание; чакаше напрегнато. Той продължи.
— Когато минали месеци и от него нямало никаква вест, майка ми, която междувременно била обсадена, но законна кралица на Шестте херцогства, тръгнала след него. Само с шепа спътници тя търсила и намерила баща ми, след което му помогнала да събуди драконите на Шестте херцогства.
Отново пауза. И отново Елиания отказа да я наруши.
— Струва ми се подходящо, че както тя е доказала себе си, присъединявайки се към диренето на баща ми и събуждането на драконите, така и ти трябва да изиграеш подобна роля в моята задача да поразя дракона на вашата страна. Ела с мен, нарческа Елиания. Сподели несгодите и виж с очите си делата, с които ме натоварваш. А ако се окаже, че няма никакъв дракон, лично се убеди в това.
Огледа залата и изкрещя:
— Нека никой в тази зала да не каже, че единствено волята на Шестте херцогства е поразила Айсфир. Нека вашата нарческа, която ми даде задачата, да види изпълнението й редом с мен. — Отново се обърна към нея и гласът му се сниши до захаросан шепот. — Ако смее.
Устните й се свиха презрително.
— Смея.
Дори да бе казала още нещо, никой не би чул думите й. Залата избухна. Пиотре стоеше блед и неподвижен като ледена статуя, а всички останали островитяни, в това число бащата на Елиания, блъскаха с юмруци по масата. Изведнъж започнаха да припяват ритмично на своя език — песен, изпълнена с решимост и кръвожадност, подхождаща повече за гребците на боен кораб, отколкото на преговаряща делегация в чужда страна. Господарите и господарките на Шестте херцогства също викаха един през друг. Коментарите като че ли варираха от твърденията, че нарческата си е заслужила презрителното предизвикателство на принца, до становището, че е отвърнала храбро и че може би в момичето от Външните острови се крие достойна кралица.
Насред всичко това моята кралица стоеше неподвижна и горда и мълчаливо гледаше сина си. Видях устните на Сенч да се движат, сякаш се опитваше да я успокои. Тя само въздъхна. Мисля, че знам какво й казваше. Че е твърде късно за промяна; че Шестте херцогства трябва да последват принца. До тях Пиотре се мъчеше да прикрие огромния си смут. А принцът и нарческата продължаваха да стоят един срещу друг, все така вкопчени в двубоя с погледи.
Кралицата заговори с нисък глас и първите й думи целяха само да потуши шума в залата.