— Мои гости, дами и господа. Чуйте ме, моля.
Ревът бавно утихна и завърши с тропането от масата на островитяните, което постепенно се забави и спря. Кетрикен пое дълбоко дъх и видях твърдата решимост в чертите й. Обърна се, но не към Аркон Кървавия меч и неговата маса, а натам, където вече се намираше истинската власт. Погледна надолу към нарческата, но знаех, че вниманието й всъщност е насочено към Пиотре Черната вода.
— Изглежда, вече имаме твърда уговорка. Принц Предан е сгоден за нарческа Елиания Черната вода от Божиите руни. При условие, че принц Предан успее да й донесе главата на черния дракон Айсфир. И при условие, че нарческа Елиания ще го съпроводи и ще бъде свидетел как той изпълнява задачата си.
— ТЪЙ ДА БЪДЕ! — изрева Аркон Кървавия меч, без изобщо да си дава сметка, че никога не е имал възможност да решава.
Мрачен и мълчалив, Пиотре кимна два пъти. А нарческа Елиания се обърна към кралицата и вирна брадичка.
— Тъй да бъде — тихо рече тя и всичко бе свършено.
— Донесете храната и виното! — нареди кралицата. Това съвсем не бе подобаващият начин да се даде начало на угощение, но подозирам, че Кетрикен имаше нужда да седне и да се подкрепи с чаша вино. Аз самият треперех, не само от страх от онова, което рано или късно трябваше да се случи, но и от ужасната болка, която ми бе причинил Предан със скъсването на командата. По знак на Сенч музикантите засвириха и прислужниците нахлуха в залата. Всички си седнаха на местата, дори Славея изящно пристъпи от масата в очакващата я прегръдка на съпруга й. Той я завъртя, явно заразен от приповдигнатото настроение. Изглежда, караницата им беше забравена, на каквото и да се беше дължала.
Предан сякаш усети недоумението ми как е успял да се освободи от командата ми и внезапно нахлу в главата ми. Том Беджърлок. По-късно ще ми дадеш обяснение за това. И също така внезапно изчезна. Когато направих неуверен опит да го достигна, той просто бе недостъпен за мен. Знаех, че е там, но не можех да намеря начин да отворя ума му за моя. Поех дълбоко дъх. Това не вещаеше нищо добро. Беше ми страшно ядосан и най-вероятно доверието помежду ни бе сериозно нарушено. Нямаше да ми е лесно да продължа да го обучавам. Придърпах по-плътно одеялото около раменете си.
Бинградските търговци обаче се бяха смълчали. Което не им попречи да напълнят щедро чиниите и чашите си. Селден седеше изолиран, явно потънал в мисли. Чинията и чашата му бяха празни и той сякаш се взираше в нищото.
На всички останали маси разговорите бяха оживени и гостите се хранеха лакомо като завърнали се от битка войници. Вълнението бе ясно доловимо, както и усещането за триумф. Свърши се. Поне засега между Шестте херцогства и Външните острови имаше твърдо разбирателство. Кралицата го бе направила — е, и принцът, разбира се. Хвърляните към него погледи изглеждаха по-положителни отпреди. Явно момъкът беше доказал духа си както на своите лордове и лейди, така и на островитяните.
Гостите се съсредоточиха върху храната и виното. Зазвуча жизнерадостна мелодия и разговорите започнаха да утихват. Отворих бутилката вино и разгънах кърпата, в която бях сложил хляб, месо и сирене. Порчето се материализира до мен и постави лапички на коляното ми. Откъснах му парченце месо.
— Наздравица! — изкрещя някой в залата. — За принца и нарческата!
Думите бяха последвани от енергични радостни възгласи.
Надигнах бутилката си, ухилих се криво и пих.
(обратно)Глава 14 Свитъци
На руническия остров Федоис живял рибарят Ован. Майчиният му дом бил от дърво и камък, разположен далеч над линията на прилива, защото приливите там са много високи, а отливите ниски. Било добро място. Имало миди по плажа на север и достатъчно голямо пасище под глетчера, на което жена му можела да изхранва три кози от многобройното стадо, макар да била една от по-малките дъщери. Тя му родила двама синове и дъщеря и всички му помагали в риболова. Имали достатъчно и би трябвало да са доволни от това. Но не били.
В ясен ден човек със зорки очи може да види от Федоис остров Аслевял със синия му ледник, проблясващ под лазурното небе. Днес всички знаят, че при най-ниските зимни отливи може да се влезе с лодка под полите на ледника и да се стигне до сърцето на острова. Там, както се знае, спи драконът, а около него е пръснато огромно съкровище. Някои казват, че който дръзне, може да иде там и да поиска услуга, от Айсфир, докато той спи заключен в ледения студ, а други твърдят, че само алчните и глупавите биха направили подобно нещо. Защото се казва, че Айсфир ще даде на човека не само каквото иска, но и каквото заслужава, а това не винаги е късмет и злато. За да посети Айсфир по този път, човек трябва да е бърз, да изчака отливът да оголи леда и да се хвърли напред веднага щом лодката му е в състояние да се провре между водата и ледения покрив. А след като попадне в онова студено сапфирено място, трябва да брои ударите на сърцето си, защото ако се помайва прекалено, ще дойде приливът и ще го смаже заедно с лодката между водата и леда. И това не е най-лошото, което може да го сполети. Малцина са онези, които разказват за посещения на това място, а на още по-малко може да се вярва.