— На брега ли? — уж объркано попита Сенч.
— Няма значение. — Нямах намерение да участвам в експериментите му с гърмящи прахове.
— Прав си, няма — съгласи се Сенч. — Защото имаме други неща за обсъждане. Много по-важни неща. Как напредва принцът с уроците?
Трепнах. Не бях съобщил на Сенч, че принцът не идва на уроците. Започнах да увъртам.
— Не ми се искаше да му разрешавам да използва Умението, докато люспестият бинградец е все още тук. Затова само изучавахме свитъците… — Осъзнах, че няма никакъв смисъл да му спестявам истината, още по-малко пък да го лъжа. — Всъщност не е идвал на уроци от прощалния банкет. Мисля, че е все още ядосан от откритието, че съм му наложил команда.
Сенч се намръщи.
— Така значи. Ще се погрижа за това. Колкото и да е наежен, по-добре да се залавя за работа. Утре ще дойде. Ще уредя да прекарва по един час повече с теб всяка сутрин и да не отсъства. А сега за Шишко. Трябва да започнеш да учиш и него, Фиц, или поне да го накараш да ти се подчинява. От теб зависи как ще го постигнеш, но предполагам, че подкупите ще свършат по-добра работа от заплахите и наказанията. И следващата задача — как предлагаш да започнем да търсим други кандидати за Умението?
Скръстих ръце и се опитах да овладея гнева си.
— Значи си намерил майстор, който да учи и други кандидати, ако намериш такива?
Той свъси вежди.
— Имаме теб.
Поклатих глава.
— Не. Обучавам принца по негова молба. А ти ме принуждаваш да се опитвам да уча и Шишко. Но аз не съм майстор. Дори да имах нужните знания, нямаше да стана майстор. Не мога. Искаш от мен да се посветя на нещо до края на живота си. Искаш накрая да избера ученик, който да поеме задълженията на майстор след смъртта ми. Няма начин да поема цяла група ученици и да ги обучавам на Умението, без да им разкрия кой съм. А това няма да го направя.
Сенч ме зяпна, изненадан от едва сдържания ми гняв. Това като че ли ме окуражи още повече.
— Освен това бих предпочел сам да си уредя разправията с принца. Ще го направя по-добре. Въпросът е личен, между него и мен. Колкото до това кога и къде ще мога да обучавам Шишко? Никога и никъде. Той не ме харесва. Неприятен е, държи се гадно и мирише. И освен това е слабоумен, ако не си забелязал. Малко опасно е да му се довери магията на Пророците. Но дори и да не беше така, той отхвърля всичките ми усилия да го уча.
Това беше вярно. Шишко бързо слагаше край на всичките ми вяли опити за разговор и ме оставяше в облак от обиди в Умението.
— На всичкото отгоре е силен. Ако го натисна, неприязънта му към мен може да стигне до насилие. Честно казано, плаши ме.
Ако се бях надявал да провокирам гнева на Сенч, грешах. Той бавно седна срещу мен и отпи глътка вино. Известно време ме гледаше мълчаливо, след което поклати глава.
— Без тия, Фиц — каза тихо. — Знам, че се съмняваш, че си в състояние да обучиш принца и да му създадеш котерия за времето, с което разполагаме, но тъй като е нещо, което трябва да направим, вярвам, че ще намериш начин.
— Ти си убеден, че принцът има нужда от котерия, преди да тръгне. Дори не съм сигурен, че това е истинско приключение. А още по-малко, че една котерия ще му е по-полезна от взвод войници с лопати.
— И въпреки това рано или късно принцът ще има нужда от котерия. Би могъл да започнеш създаването й още сега. — Облегна се назад и също скръсти ръце на гърдите си. — Имам идея как да намерим подходящи кандидати.
Гледах го мълчаливо. Най-нехайно беше игнорирал отказа ми да стана майстор. А от следващите му думи кипнах.
— Просто мога да попитам Шишко. С лекота откри Копривка. Може би ако се заеме с това и бъде награждаван за всеки успех, ще открие и други.
— Не искам да имам нищо общо с Шишко — казах тихо.
— Жалко — също така тихо отвърна Сенч. — Защото се боя, че това вече не е въпрос за обсъждане между теб и мен. Да се изразя по-ясно — така ни заповядва кралицата. Срещнахме се, за да говорим за Предан и пътуването му. Тя споделя мнението ми, че трябва да има котерия, която да го съпровожда. Попита с какви кандидати разполагаме. Казах й за Шишко и Копривка. Тя желае обучението им да започне незабавно.
Бях смаян и дори ужасен, и то не само защото във всичко това се включваше и Копривка. Знаех, че в Планинското кралство такива като Шишко обикновено се умъртвяват малко след раждането им. Предполагах, че кралицата ще е ужасена от мисълта, че подобен мъж може да служи на сина й. Всъщност дори разчитах на отказа й. А ето че тя отново успя да ме изненада.
— Изпратила ли е да доведат Копривка? — попитах, след като бях сигурен, че ще мога да го кажа спокойно.