Стиснах зъби.
— Може би. Но пък може би твърде много време Пророците си позволяват твърде много неща с мен.
Сенч вдиша дълбоко през носа. Знаех, че потиска гнева си заради надеждата. Думите му бяха ледено официални.
— Ще запозная Нейно величество с предложението ти и ще ти предам отговора й.
— Моля — отвърнах любезно.
Той се надигна и тръгна, без да каже нито дума повече. От мълчанието му разбрах, че гневът му е много по-дълбок, отколкото предполагах. Нужно ми бе известно време, за да го установя. Не бях като него, нито като Пророк, нито като убиец. Не бях сигурен, че това ме прави по-добър от него. Много ми се искаше да го оставя да излезе веднага, но имаше и други належащи въпроси за обсъждане.
— Преди да тръгнеш, имам да ти казвам и още нещо. Мисля, че сме имали шпионин в тайните коридори.
Сенч веднага забрави гнева си, просто го отхвърли. Когато се обърна, вдигнах купата и му показах плъха.
— Порът го уби снощи. Усетих как някой скърби за смъртта му. Мисля, че е бил свързан с някой Осезаващ в Бъкип. Може да е същото животно, което срещнах на пътя вечерта преди годежа на принца.
Сенч с отвращение се наведе над плъха и го побутна.
— Има ли начин да се разбере чий е бил?
Поклатих глава.
— Не със сигурност. Но случилото се силно ще разстрои някого. Предполагам, че ще му е нужен най-малко ден или повече, за да дойде на себе си. Така че ако някой изчезне от светските събирания за известно време, няма да е зле да се поинтересуваш каква е причината.
— Ще направя каквото е нужно. Значи мислиш, че нашият шпионин е благородник?
— Това е най-трудното. Може да е мъж или жена, благородник, слуга или бард. Може да е живял тук през целия си живот или пък да е някой, дошъл само за годежните празненства.
— Подозираш ли някого?
Сбърчих чело.
— Не би било зле да държим под око най-вече групата на Бресинга. Но само защото знаем, че поне някои от тях са Осезаващи и симпатизират на други като тях.
— Групата е съвсем малка. Любезен Бресинга е тук с един слуга, един паж и коняр, ако не се лъжа. Ще ги проуча.
— Интересно е, че остава тук, след като повечето благородници се върнаха в именията си. Можем ли по някакъв дискретен начин да разберем защо?
— Стана близък приятел на принца. В интерес на фамилията му е да се възползва от тази връзка. Но ще поразпитам как са нещата в Гейлкип. Знаеш, че имам свой човек там.
Кимнах и зачаках.
— Каза, че през последния месец имението изглежда западало. Старите слуги напуснали, а новите били невъзпитани и недисциплинирани. Някои от новите помощници в кухнята слезли в избата и се напили. Готвачката пък казала, че от известно време се краде, и понеже лейди Бресинга не изгонила виновниците, напуснала, а работела в имението от години. Освен това имало промяна и в посетителите. Вместо земевладелците и дребните благородници лейди Бресинга приела няколко ловни дружини, които лично на мен ми се струват доста неизтънчени, да не кажа просташки.
— Какво мислиш, че означава това?
— Че може би лейди Бресинга създава нови съюзи. Подозирам, че новите й приятели са в най-добрия случай Осезаващи, а в най-лошия — Петнисти. Но пък може и да са там въпреки желанието на домакинята. Моят човек там казва, че лейди Бресинга прекарва все повече и повече време в покоите си, дори когато „гостите“ й вечерят.
— Да сме прихванали някакви писма между нея и Любезен?
— Не и през последните два месеца. Като че ли изобщо не си кореспондират.
Поклатих глава.
— Крайно любопитно. Нещо става там. Трябва да следим младия Любезен още по-внимателно. — Въздъхнах. — Този плъх е първото доказателство за дейността на Петнистите след случката с Лоръл. Надявах се, че са се кротнали.
— Имаше и други знаци — тихо рече Сенч. — Не толкова очевидни.
Това бе ново за мен.
— Нима?
— Кралицата успя да сложи край на екзекуциите на Осезаващи в Бък. Или поне на публичните. Подозирам, че в по-малките градчета и села може и да се изпълняват, без вестта да достига до нас. Или да се прави под предлог, че са виновни за други престъпления. Но на мястото на екзекуциите имаме убийства. Но дали граждани убиват Осезаващи, или Петнистите се мъчат да принудят своите да им се подчинят? Не можем да кажем. Знаем само, че смъртните случаи продължават.
— Вече обсъждахме това. Както сам каза, кралица Кетрикен не може да направи много по въпроса.
— Страшно би ми помогнал, ако можеше да я убедиш. Това много я притеснява, Фиц. И не само защото синът и е Осезаващ.
Сведох глава в знак, че оценявам загрижеността й за мен.
— А извън Бък? — попитах тихо.
— Там е по-сложно. Херцогствата винаги са негодували, когато короната започне прекалено много да се интересува от неща, които те смятат за „лични“ въпроси на власт и правосъдие. Да се настоява Фароу или Тилт напълно да прекратят екзекуциите на Осезаващи е все едно да се иска Шоукс да сложи край на всички сблъсъци по границите им с Халкида.