— Шоукс винаги е имал гранични разправии с Халкида.
— А Фароу и Тилт винаги са екзекутирали Осезаващи.
— Не е точно така. — Бях се възползвал добре от достъпа си до колекцията свитъци на Сенч и до библиотеката на Бъкип. — Преди времето на Петнистия принц на Осезанието се е гледало по същия начин като на магията на странстващите магьосници. Не особено силна магия, но има ли я човек, нека си я има. Това не го прави лош и отвратителен.
— Така е — съгласи се Сенч. — Но настроенията сега са такива, че е почти невъзможно да бъдат променени. Лейди Търпение прави всичко по силите си във Фароу. Когато не успява да предотврати екзекуция, най-усърдно се грижи след това участниците да бъдат наказани. Никой не може да я обвини, че не се опитва. — Задъвка устна. — Миналата седмица кралицата получи анонимно съобщение.
— Защо не ми беше казано? — Моментално се наежих.
— А защо трябва да ти се казва? — наежи се и Сенч. Изгледах го намръщено и той смекчи тона си. — Няма много за казване. Просто се изброяваха имената на екзекутираните като Осезаващи през последните шест месеца в Шестте херцогства. — Въздъхна. — Доста дълъг списък. Четиридесет и седем имена. — Погледна ме. — Не беше подпечатан с петнистия кон. Затова смятаме, че е дело на различна фракция Осезаващи.
Замислих се.
— Мисля, че Осезаващите знаят, че са привлекли вниманието на кралицата. Може би я уведомяват какво се случва, за да видят как ще постъпи. Сенч, ще е грешка да не се направи нищо.
Той кимна, макар и с неохота.
— И аз си помислих същото. Кралицата смята съобщението за доказателство, че започваме да печелим доверието на Осезаващите. Нямаше да й изпратят списъка, ако не смятаха, че ще направи нещо. Опитваме се да открием роднини на екзекутираните. След това кралицата ще съобщи на всяко херцогство, че трябва да им плати кръвнина.
— Не ми се вярва, че търсенето на роднини ще има успех. Хората предпочитат да не признават, че са свързани по някакъв начин с Осезаващ.
Той отново кимна.
— Все пак успяхме да намерим неколцина. А кръвнината за останалите ще се пази в Бъкип от кралските ковчежници. Ако не се намери близък роднина, кралицата ще нареди да бъде оповестено, че и далечни роднини на екзекутираните могат да дойдат в Бъкип, за да получат обезщетението.
Замислих се.
— Повечето ще ги е страх да го направят. А и златото може да се приеме като студен отговор. Някои благородници могат дори да решат, че цената си заслужава, стига да очистят земите си от Осезаващи. Все едно да платиш за изчистване от плъхове.
Сенч разтърка слепоочията си. Лицето му бе уморено.
— Правим всичко по силите си, Фицрицарин. Имаш ли по-добри предложения?
— Не — отвърнах след кратък размисъл. — Но бих искал да видя свитъците, които са пратили. Този с имената и по-ранните. Особено онзи, който е пристигнал непосредствено преди изчезването на принца.
— Щом желаеш.
Имаше нещо в гласа му, от което настръхнах.
— Вече казах, че искам да ги видя. Няколко пъти. Наистина искам да ги видя, Сенч. Кога ще стане това?
Той ме изгледа изпод вежди, после стана и с нарочно бавни стъпки тръгна към рафтовете.
— Все пак накрая всичките ми тайни трябва да преминат у теб — рече неохотно. Не видях по какъв точно начин успя да отвори някаква ключалка. Декоративната корона върху шкафа се плъзна надолу, Сенч бръкна вътре и извади три свитъка. Бяха малки и навити стегнато, човек можеше да ги скрие в юмрук. Станах, но той затвори скривалището, преди да видя какво още се пази там.
— Как го отвори? — попитах.
Усмивката му бе едва доловима.
— Казах „накрая“, Фиц. Не „днес“. — Говореше с тона на някогашния ми наставник. Като че ли беше забравил раздразнението си. Подаде ми трите свитъка. — С Кетрикен си имахме причини. Надявам се, че ще ги сметнеш за достатъчно основателни.
Взех свитъците, но в този миг влезе Шишко. Скрих свитъците в ръкава си с умело движение, почти инстинктивно.
— Трябва да тръгвам, Фицрицарин — каза Сенч и се обърна към Шишко. — Шишко. Трябваше по-рано да се срещнеш с Том. Но тъй като сега и двамата сте тук, искам да прекарате известно време заедно. Искам да станете приятели. — Старият убиец ми хвърли последен смразяващ поглед. — Сигурен съм, че ще си поприказвате добре. Лека нощ и на двама ви.
И ни остави. Облекчение ли долових в гласа му? Побърза да излезе, преди лавицата да се е затворила зад Шишко. Малоумният слуга носеше двоен товар дърва. Огледа се, може би изненадан от бързото оттегляне на Сенч.