Не ме погледна. Помислих си, че ще остави въпросите ми без отговор, както бе правил толкова често. Но той пое дъх и заговори тихо.
— Станах Янтар, защото тя подхождаше най-много на целите и нуждите ми в Бинград. Подвизавах се там като чужденка, която не заплашва никого и няма сила. В този ми образ всеки можеше да разговаря свободно с мен, бил той роб или търговец, мъж или жена. Ролята подхождаше на нуждите ми, Фиц. Също както лорд Златен сега.
Думите му направо ме пронизаха в сърцето. Студено казах онова, което ме нараняваше най-силно.
— Значи Шутът също е само роля? Превърнал си се в него, защото „подхожда на целта ти“? И каква е тази цел? Да спечелиш доверието на изкуфелия крал? Да се сприятелиш с кралско копеле? Нима си станал онова, от което се нуждаехме най-много, за да се сближиш с нас?
Все така не ме погледна, но видях как затвори очи.
— Разбира се, че станах. Образ на онова, което повеляваш.
Думите му сякаш пришпориха яростта ми.
— Ясно. Значи нищо не е истинско. Значи никога не съм те познавал, така ли?
Не очаквах отговор и за момент тихомълком задуших гнева и обидата си.
— Не. Познаваш ме. Познаваш ме повече от всеки друг в живота ми.
Сведе очи и стана още по-неподвижен.
— Ако това е вярно, значи мисля, че ми дължиш истината за себе си. Каква е истината, Шуте, а не онова, с което се шегуваш или оставяш другите да си мислят? Кой и какво си ти? Какви са чувствата ти към мен?
Той най-сетне ме погледна. В очите му имаше болка. Но докато продължавах да се взирам в него, за да получа отговор, видях как гневът му набира сила. Внезапно се изпъна и изсумтя презрително, сякаш не можеше да повярва, че съм го попитал. Тръсна глава и пое дъх. Думите се понесоха като порой.
— Знаеш кой съм. Дори ти казах истинското си име. Колкото до какво съм, това също ти е известно. Търсиш лъжлива утеха, когато искаш да ти дам с думи някакво определение за себе си. Думите не съдържат и не определят никого. Сърцето може, стига да го желае. Но се боя, че твоето не го желае. Знаеш повече за мен от всеки друг дишащ човек, но въпреки това продължаваш да настояваш, че това не може да съм аз. Какво искаш да откъсна и да захвърля от себе си? И защо трябва да се правя на парчета, за да ти доставя удоволствие? Никога не бих поискал подобно нещо от теб. И с тези думи признай и една друга истина. Знаеш какво чувствам към теб. Знаеш го от години. Да не се преструваме, че не е така. Знаеш, че те обичам. Винаги съм те обичал. И винаги ще те обичам.
Говореше всъщност спокойно. Изрече думите, сякаш бяха неизбежни. В гласа му нямаше следа нито от триумф, нито от срам. После зачака. Думи като тези винаги изискват отговор.
Поех дълбоко дъх и преборих мрачното настроение от елфовата кора. Заговорих честно и прямо.
— Знаеш, че те обичам, Шуте. Както човек обича най-скъпия си приятел. Не чувствам срам от това. Но Йек, Славея и не знам кой още да мисли, че сме преминали отвъд границата на приятелството, че спиш с мен, е, това… — Замълчах. Чаках да се съгласи. Не го направи. Вместо това кехлибарените му очи срещнаха моите. В погледа му нямаше отрицание.
— Обичам те — тихо рече той. — Не поставям граници за любовта си. Абсолютно никакви. Разбираш ли ме?
— Твърде добре, боя се! — отвърнах и гласът ми трепна. Поех дълбоко дъх и изграчих: — Никога не бих… разбираш ли ме? Никога не бих те пожелал като партньор в леглото. Никога.
Той извърна поглед от мен. Лека червенина плъзна по бузите му, но не от срам, а от някаква друга дълбока страст. Заговори тихо, с овладян глас.
— И това също е нещо, което знаем от години. Нещо, което изобщо не бе нужно да се изрича. Сега ще трябва да нося тези думи до края на живота си. — Обърна се към мен, но очите му бяха като слепи. — Можехме да прекараме целия си живот заедно и никога да не водим този разговор. А сега ти обрече и двама ни да го помним завинаги.
Обърна се и бавно тръгна към спалнята си. Крачката му бе колеблива, сякаш наистина бе болен. Спря и се обърна към мен. В очите му пламтеше гняв и се смаях, че може да ме гледа по такъв начин.
— Наистина ли можеш да повярваш, че бих поискал от теб нещо, което ти самият не желаеш? Много добре знам колко противно би ти се видяло. Много добре знам, че да го пожелая от теб означава да разваля непоправимо всичко друго, което споделяме. Затова винаги съм избягвал точно този разговор, който ти наложи върху приятелството ни. Всичко е свършено, Фиц. Зле свършено и ненужно.
Направи още една-две стъпки като замаян. После внезапно спря. Колебливо бръкна в джоба си и извади черно-бялата китка.
— Не е от теб, нали? — попита пресекнало. Не ме погледна.
— Разбира се, че не.