Обвинената жена беше откарана в лечебницата, където се погрижиха за раните й. Селяните не били добри с нея. Пристигнала наскоро и не познавала почти никого. Дошла да посети своя братовчедка, която след това я обвинила пред първенците, че уж я хванала да разговаря с гълъби. Говореше се нещо и за спорове около наследство, което ме накара да се зачудя дали обвинената изобщо е Осезаваща, или просто е представлявала заплаха за братовчедка си. Веднага щом жената се оправи достатъчно, за да може да пътува, кралицата й даде пари и кон, а според някои дори й отпуснала малко земя далеч от селото на братовчедка й. Така или иначе, жената при първа възможност напусна Бък.
Случката се превърна в обект на разгорещени спорове. Някои твърдяха, че кралицата е превишила правата си, че Бидуел всъщност се намирал на самата граница между Бък и Рипон и че тя не би трябвало да предприема действия без най-малкото да се посъветва с херцога на Рипон. Самият херцог като че ли прие личната й намеса като критика и оскърбление. Макар самият той да не изрече подобни думи, понесоха се слухове, че може би Планинската кралица е твърде ревностна в създаването на връзки с чужденци като островитяните и бинградските търговци, а в същото време не се отнася с достатъчно уважение към владетелите на Шестте херцогства. Нима не вярвала, че благородниците й са способни да се справят със собствените си вътрешни работи? Слуховете и мърморенето обхванаха и други въпроси. Нима смятала, че годеница от Шестте херцогства не е достатъчно добра за нейния полупланински син? Тръгнаха и още по-коварни приказки — че родът на херцог Шемши бил оскърбен, защото принцът показал явен интерес към лейди Преди, а майка му го скастрила. Защо й било да ухажва надменната нарческа от Външните острови, след като дори принцът виждал, че съвсем наблизо има много по-подходяща девица?
Никое от тези оплаквания не бе изказано официално и на Кетрикен й бе трудно да им отговори по какъвто и да било начин. Знаеше обаче, че такива приказки не могат да бъдат пренебрегнати, тъй като така само щеше да разпали недоволството на Рипон и Шоукс, а може би и на останалите херцогства. И Кетрикен заповяда всеки херцог да изпрати свой представител в един новосформиран съвет, чиято цел бе да намери решение как да се сложи край на гоненията срещу Осезаващите. Резултатите бяха точно каквито предполагах — членовете на съвета предложиха да се състави списък на всички Осезаващи, за да е сигурно, че не са преследвани несправедливо. Второто предложение бе Осезаващите да бъдат заселени в отделни села и да живеят само там, заради собствената им безопасност. А най-щедрото гласеше на всички Осезаващи да бъде осигурен свободен достъп до Халкида или Бинград, където със сигурност щели да бъдат приети по-добре, отколкото в Шестте херцогства.
Знаех собствената си реакция на подобни предложения. И най-безнадеждният тъпак би се сетил, че подобно регистриране и преселване лесно може да стане прелюдия за мащабно клане. Колкото до „достъпа“ до Халкида или Бинград, това си беше живо изгнание. Кралицата язвително каза на съветниците, че решенията им са лишени от въображение, и им заръча да опитат отново. Точно тогава един млад мъж от Тилт по невнимание даде на кралицата огромно предимство. Каза шеговито, че екзекуциите на Осезаващи „изобщо не притесняват повечето хора. Всъщност практикуващите Зверската магия сами си навличат неприятностите. Тъй като екзекуциите притесняват само Осезаващите, може би трябва да потърсите решението от тях“.
Кралицата с готовност прие предложението му. Насмешливата физиономия на съветника посърна и смехът на останалите замря, когато тя обяви: „Е, най-накрая да чуя нещо и с въображение, и с достойнство. Ще се вслушам в предложението ви“. Може би само двамата със Сенч знаехме, че Кетрикен отдавна лелее тази идея. Тя състави кралско възвание и заповяда на пратениците да го разнесат из Шестте херцогства, за да бъде разгласено във всяко градче и изложено на видно място. С възванието канеше Осезаващите, известни също като Старата кръв, да съставят делегация за среща с нея, за да обсъдят как може да се сложи край на незаконните гонения и убийствата. Избра нарочно тези думи въпреки увещанията на Сенч да е по-умерена. Мнозина благородници се засегнаха от индиректното й обвинение, че санкционират убийства във владенията си. Аз обаче подкрепих позицията й и предположих, че същото ще направят и останалите Осезаващи, макар да се съмнявах да съставят делегация, която да говори от тяхно име. Защо им бе да рискуват живота си, като станат известни?