След катастрофалния ми опит да изясня различията си с Шута най-сетне придобих мъдростта да бъда по-внимателен със Сенч, кралицата и принца. Оставих парчетата от свитъка на работната маса, където Сенч щеше да ги види. Една случайна среща в кулата ми даде възможност да го попитам — съвсем спокойно — каква е била причината да ми спести това. Отговорът му на убиец бе нещо, което не очаквах.
— Предвид обстоятелствата бе твърде лично, за да го знаеш. Трябваше ми, за да помогнеш да намерим принца и да го върнеш в Бъкип. Ако ти бях показал съобщението, никога нямаше да се съсредоточиш върху задачата си. А щеше да посветиш цялата си енергия на това да откриеш кой е пратил бележката, макар че не можехме да я свържем абсолютно сигурно с изчезването на принца. Исках да запазиш хладнокръвие, Фиц. Много добре помня темперамента ти от едно време и как често те караше да правиш най-неразумни постъпки. Затова ти спестих онова, което можеше да те разсее от най-важната част на задачата ни.
Думите му не ме убедиха съвсем, но ме накараха да осъзная, че Сенч често може да погледне един проблем от съвсем неочаквана за мен гледна точка. Мисля, че спокойното ми приемане на доводите му почти го смути. Беше очаквал разправия — аз всъщност я бях планирал, преди да реша да променя поведението си. Изглеждаше едва ли не засрамен, когато без настояване от моя страна ме увери, че вече знае, че съм зрял мъж, и че е било некоректно от негова страна да премълчава.
— А ако сега насоча вниманието си към това? — попитах спокойно.
— Би ни било от полза да знаем кои са изпращачите — призна той. — Но не с цената да изгубим или да разсеем майстора на Умението. Доста усърдно проследих всички следи, които биха могли да ни отведат до тях. Но сякаш са изчезнали като мъгла. Не съм забравил за плъха, но въпреки всичките ми усилия не намерих нито една следа от Осезаващ шпионин. Знаеш, че следенето на Любезен не ни даде нищо. — Въздъхна. — Умолявам те, Фиц, остави ме аз да се заема с това и ми позволи да те използвам там, където си ни най-нужен.
— Значи си говорил с кралицата. И тя се е съгласила с условията ми.
Зелените му очи проблеснаха с цвета на медна руда.
— Не. Не съм. Надявах се, че ще размислиш.
— Всъщност размислих — казах и се опитах да не се насладя на смаяната му физиономия. Добавих, преди да си е помислил, че съм капитулирал: — Реших, че лично трябва да обсъдя въпроса с нея.
— Ами… По този въпрос мненията ни съвпадат. Ще я помоля да ти отдели малко време още днес.
И така се разделихме — на различни позиции, но без да се караме. Изгледа ме странно на излизане, сякаш все още го озадачавах. Останах доволен от себе си и ми се прииска да бях научил този урок по-рано.
Затова когато ме уведоми за уговорената среща с кралицата, подходих към срещата спокойно. Кетрикен беше подготвила малка масичка с вино и сладкиши. Реших на всяка цена да си сдържам нервите. Може би именно хладнокръвието ми позволи да видя, че Кетрикен е неспокойна и предпазлива.
Кралицата ме посрещна права и неподвижна, но веднага видях, че позата й е нейната броня. Тя също очакваше от мен разгорещени думи и гневни изблици. Нагласата й едва не ме провокира да изразя наранените си чувства за очевидното й мнение относно темперамента ми. Но вместо това поех дълбоко дъх и потиснах надигналото се негодувание. Насилих се да я поздравя спокойно, да изчакам, докато ме покани да седна с нея и дори да разменим няколко вежливи коментари за времето и здравословното ни състояние, преди да заговоря за онова, което наистина ме тревожеше. Въпреки това забелязах лекото присвиване в ъгълчетата на очите й — сигурен признак, че очаква гневна тирада. Кога всичките ми познати бяха решили, че съм толкова неблагоразумен и избухлив? Отказах се дори да се замислям кой е виновникът за това. Погледнах кралицата в очите и попитах спокойно:
— Какво ще правим с Копривка?
За миг синьо-зелените й очи се разшириха от изненада. После дойде на себе си. Облегна се назад и ме загледа.
— Какво ти е казал Сенч?
Ухилих се въпреки желанието ми. За момент всичките ми тревоги за дъщеря ми изчезнаха.
— Каза ми да се пазя от жени, които отговарят на въпроса с въпрос — чух се да отговарям.