За миг си помислих, че съм прекалил с духовитата си забележка. Но на лицето й се появи усмивка. За жалост, заедно с усмивката кралицата свали гарда си. Изведнъж видях, че зад спокойната си фасада кралицата е уморена и разтревожена.
Твърде много грижи я гонеха напоследък като джавкащи кутрета. Годежът на принца с непредсказуемата нарческа и нелепото му „приключение“, проблемът с Осезаващите, политическите проблеми с Петнистите, свадливите й благородници и дори Бинград с неговата война и дракони — всичко това се трупаше на главата й. Както случаен полъх на вятъра може да разпали угасващ въглен, така изтощеното й изражение събуди у мен далечно ехо на любовта, която бе изпитвал Искрен към тази жена. Връзката на Умението, която споделяхме някога с краля, от време на време ми беше давала възможност да надникна в чувствата му. Въпреки това бе странно да изпитам онази далечна вълничка на любовта му. Заради него, а и заради собствената ми привързаност, изпитах внезапна и непреодолима загриженост за нея. Докато се облягаше назад, явно облекчена, че нямам намерение да се карам с нея, изпитах срам. В кашата на собствените ми грижи често забравях, че и другите мъкнат не по-леки товари.
Тя издиша затаения си дъх.
— Фиц, радвам се, че сам дойде да обсъдим това. Сенч е мъдър съветник, изпитан и верен на трона на Пророците. Като такъв вижда ясно държавните работи. Освен това е и добър сърцевед. Съветите му са далновидни и основателни. Но когато разговаря с мен за Копривка, винаги го прави като съветник на трона на Пророците. — Пресегна се през масата и грациозната й длан докосна грубата ми ръка. — Аз обаче бих предпочела да говоря с баща й като приятел.
Моментът ми се видя много подходящ да запазя мълчание.
Кралицата не отдръпна ръката си.
— Фиц, Копривка трябва да бъде обучена на Умението — простичко рече тя. — Знаеш го в сърцето си. Не само за да бъде предпазена от опасностите на магията в необучени ръце — да, чела съм някои от онези свитъци, докато се чудехме какво да правим с потенциала на Предан, — но и заради това коя е. А тя е евентуален наследник на Пророците.
Думите й ме оставиха без дъх. Очаквах да обсъждаме доколко мъдро е да се обучава Копривка на Умението, а не да се връщаме към тази по-стара и по-смъртна опасност за нея. Не можех да намеря думи да изразя ужаса си, но това бе за добро, защото кралицата още не беше приключила.
— Не можем да променим кои сме, Фиц. Аз завинаги ще си остана кралицата на Искрен. Ти си син на Рицарин — незаконороден, но въпреки това Пророк. Но в същото време си мъртъв за хората, а Сенч е възрастен и непризнат като Пророк. Август, както и двамата знаем, така и не се оправи, когато Искрен достигна чрез него до мен. Сигурна съм, че моят крал никога не е имал намерение да наранява по такъв начин братовчед си, но резултатът е налице. Не можем да променим кои сме, а Август, макар името му да го прави Пророк, е преждевременен старец с объркан ум. Не може да бъде смятан за вероятен наследник на трона в случай, че с коляното на Искрен се провали.
Внимателното подреждане на логиката й привлече вниманието ми. Улових се, че кимам в съгласие, въпреки че виждах накъде води нишката на разсъжденията й.
— А в същото време трябва, винаги трябва да има някой, който да стои в резерва, готов да поеме трона, ако с всички останали се случи нещо. — Погледна някъде покрай мен. — Дъщеря ти, макар и невидима за народа си, е следващата в редицата. Не можем да променим коя е Копривка. Никакви пожелания от страна на когото и да било не може да я направят по-малко Пророк. Появи ли се нужда, Фицрицарин Пророк, дъщеря ти трябва да служи. Така се уговорихме преди много години. Знам, че тогава се възпротиви — когато съставихме онзи документ в Джаампе. Знам, че все още си против. Но тя е признат Пророк според теб като неин баща, според мен като кралица, а също и според присъстващия менестрел, на когото каза истината. Този документ все още съществува, Фиц, както и би трябвало да бъде. Дори да се случи ти, аз, Сенч и Славея Сладкопойна да умрем едновременно, документът ще бъде открит в съкровищницата, а към него и допълнение, в което се казва къде може да бъде намерена Копривка. Така трябва, Фиц. Не можем да променим произхода й. Не можем да отменим раждането й. А и би ли го пожелал наистина? Не мисля. Само мисълта за подобно нещо е оскърбление към боговете.
И ето че отново се случи. Изведнъж я видях с други очи. Внезапното проникновение в разсъжденията на кралицата задуши гнева ми. За Кетрикен беше неотменим факт, че Копривка има място в редицата наследници на трона. За нея нямаше значение какви са моите или нейните собствени желания. Просто си беше факт, в който не можехме да се месим. Копривка не бе обект на пазарлъци. Кралицата не можеше да я освободи от дълга, с който се беше родила — така виждаше нещата.