И да сънуваше нещо, не можех да доловя какво. Единствено неподвижността на неподозиращия му ум се простираше около мен като тихо езеро. Скочих в него като хвърлено камъче. Предан.
Рязко трепна и ме усети. Моменталната му реакция бе ярост. Махай се! Опита се да ме изхвърли от ума си, но вече бях зад защитите му. Отвърнах със спокойна съпротива — не агресия, а просто отказ да бъда прогонен. Точно както първия път, когато се упражнявахме в борба, той се хвърли срещу мен яростно и без стратегия. Удържах, поемайки умствените му удари, докато не се умори. Когато спря задъхан и вцепенен от изтощение, заговорих отново.
Предан. Моля те, ела в кулата.
Ти ме излъга. Мразя те.
Не съм те лъгал. Без да искам, ти причиних зло. Сгреших. Опитах се да го отменя. Вярвах, че съм го отменил. И във възможно най-лошия момент и двамата открихме, че не съм успял.
Ограничаваше ме. Подчинявал си ме на волята си, откакто се срещнахме. Сигурно си ме принудил да те харесвам.
Претърси спомените си, Предан. Ще откриеш, че не е така. Но няма повече да обсъждам този въпрос по такъв начин. Ела в Кулата на Умението. Моля те.
Няма.
Ще те чакам.
След което се оттеглих от съзнанието му.
Известно време останах неподвижен, събирах сили и мисли. Главоболието отново се стовари отгоре ми, настояваше за внимание. Бутнах го настрани. Поех дълбоко дъх и отново се пресегнах.
Не ми беше трудно да открия Шишко. Музика се изливаше от съзнанието му — уникална по свой начин, защото бе музика без звук. Когато я пуснах да потече свободно в ума ми, тя стана още по-странна, защото не се състоеше от звуци на флейта или арфа. За момент бях пленен от нея. На едно ниво „нотите“ на песента бяха откъси от обикновените шумове на всекидневния живот. Чаткане на копито, дрънчене на чиния на масата, свирене на вятър в комина, звън на изпусната монета. Музиката бе съставена от звуците на живота. Промъкнах се по-дълбоко в нея и открих, че на друго ниво не е музика, а мотив. Звуците се различаваха по височина, но в подреждането им имаше мотив, а също и в начина, по който се повтаряха. Беше като да приближаващ гоблен. Отначало виждаш цялата картина, но ако се вгледаш по-отблизо, забелязваш материала, изграждащ образите.
Още по-внимателно разглеждане разкрива отделните бодове, различните цветове и качество на нишките.
С мъка се освободих от песента на Шишко. Зачудих се как един толкова прост ум може да съчини такава сложна и заплетена музика. И в следващия миг го разбрах. Тази музикална бродерия бе рамката на неговите мисли и свят. Именно към нея бе насочено вниманието му и той слагаше всеки чут звук на съответното му място в огромната композиция. Нищо чудно, че се замисляше и съсредоточаваше така малко върху досадните проблеми на света, както го възприемахме Сенч и аз. Какво внимание обръщах на ромона на течащата вода или звъна на острието върху точилото?
Дойдох на себе си в стола на Искрен. Имах чувството, че умът ми е като гъба, потопена в езеро от музика. Трябваше да оставя песента на Шишко да изтече от мен, преди да си спомня собствените си мисли и намерения. След известно време отново напълних дробовете си с въздух, съсредоточих се и се пресегнах.
Този път се постарах само да докосна краищата на музиката му. Поколебах се там, опитвах се да реша как да го накарам да ме усети, без да се стресне. Свързах с него колкото се може по-нежно. Шишко?
Усетих удара на страха и гнева му като юмрук в корема. Сякаш бях смушкал спяща котка. Избяга, но не и преди да забие нокти в мен. Потресен, отворих очи към неспокойното море. Въпреки това ми бе трудно да се върна в тялото си и да се убедя, че там ми е мястото. Пригади ми се. Е, първият опит мина успешно, помислих си кисело. Останах да седя обезсърчен. Предан не идваше, а Шишко нямаше да приеме каквото и да било обучение от мен. Към тази верига от неуспехи добавих и факта, че не съм чувал нищо за Хеп, откакто му казах сам да се помири с майстора си. Възхитих се на навика си да сея разочарование и негодувание сред онези, които обичах най-много.
Още един опит, зарекох се. След това ще се върна в неприветливата си стаичка и ще съобщя на лорд Златен, че смиреният му слуга си взема почивен ден. После ще сляза до града и ще се опитам да се свържа с Хеп. Извадих червената свирка и я огледах. Шутът беше надскочил самия себе си. Беше много по-хубава от всяка свирка, която бях виждал. Бе украсена с миниатюрни птички. Допрях я до устните си и я изпробвах. Като малък Търпение ме бе научила да свиря на няколко инструмента. Не постигнах особени успехи с никой от тях. Въпреки това успях да улуча нотите на проста детска песничка. Изсвирих ги няколко пъти, като напразно се опитвах да изгладя грубото звучене. Облегнах се назад и без да спирам да свиря, отново се пресегнах към Шишко и се опитах да му предам само звуците на свирката, а не мисли или намеци за присъствието ми. Мелодията се смеси с неговата музика и известно време двамата дрънчахме в дисхармония. После мелодията му затихна и той се съсредоточи върху моята.