Погледът му бе открит, но не и дързък — пряк поглед от момче, уверено, че е направило правилен избор. Взирах се в сина на Бърич и виждах Моли в скулите и миглите му.
— А баща ти одобрява ли това? — строго и същевременно любезно попита Сенч.
Момчето извърна поглед, после каза тихо:
— Баща ми не знае, господине. Просто тръгнах, понеже разбрах, че не мога да издържам повече. Няма да им липсвам. Ти беше вкъщи. Той има други синове. Добри синове, които не са Осезаващи.
— Това не означава, че няма да му липсваш, Чев.
Момчето явно се подразни.
— Не съм Чев. Чевръст няма Осезанието. Аз съм Пъргав, другият близнак. Ето виждате ли, още една причина да не липсвам на баща си. Вече си има друг мен, при това съвършен.
Последва напрегнато мълчание. Сигурен съм, че момчето изтълкува причината погрешно. Кетрикен заговори, за да се опита да оправи положението.
— Познавах Бърич преди години. Колкото и да се е променил, сигурна съм, че ще му липсваш, независимо дали си Осезаващ, или не.
— Когато говорих с Бърич, той ми се видя много горд и щастлив от всичките си деца — добави Сенч.
За миг си помислих, че момчето ще се пречупи. Но то пое дъх и каза направо:
— Е, да, но това беше преди. — Сенч явно го беше погледнал неразбиращо, защото то обясни: — Преди петното да падне върху мен. Преди да разбере, че имам Осезанието.
Кетрикен и Сенч се спогледаха — разбрах го по това как обърнаха глави един към друг. А после кралицата рече тихо:
— Тогава, Пъргав, сине на Бърич, чуй какво ще ти кажа. Готова съм да те взема на служба при мен. Но мисля, че е най-добре да го направя със съгласието на баща ти. Той трябва да знае къде си. Не е честно родителите ти да се страхуват, че с теб е станало нещо лошо.
Още докато говореше, всички чухме надигналата се глъчка в коридора пред приемната. На вратата се почука и преди някой да отговори, се почука пак — този път доста по-силно. Кетрикен кимна на малкия си паж и той забърза да отвори. На прага стоеше страж, готов да докладва. Зад него се извисяваше Бърич, мрачен и намръщен — и въпреки всичките изминали години усетих как се свивам пред погледа му. Черните му очи горяха.
— Сенч. За минутка, ако обичаш — обади се той, без изобщо да обръща внимание на стража.
— Бърич. Влез, ако обичаш — каза кралицата и се обърна към пажа. — Свободен си. Затвори вратата хубаво. Не, страж Сена, всичко е наред, уверявам те. Засега не се нуждаем от теб. И ти си свободен.
Бърич вече крачеше гневно напред, но кротките й любезни думи и спокойното й държане като че ли го укротиха. Все така накуцваше.
Коленичи пред Кетрикен, а тя възкликна:
— О, Бърич, недей. Моля те. Стани.
Беше му доста трудно да се изправи, но не изпъшка. Когато вдигна поглед към нея, насмалко да ахна. Тъмните му очи бяха забулени от пердета.
— Ваше величество. Лорд Сенч. — Поклони се официално. После, сякаш нямаше какво повече да им каже, се обърна към Пъргав. — Момче. Вкъщи. Веднага.
Момчето се осмели да погледне към кралицата за потвърждение.
— Казах: веднага вкъщи! — изръмжа Бърич. — Да не си забравил кой ти е баща?
— Не, господине. Не съм. Но как… как ме намери? — попита слисаният Пъргав.
Бърич изсумтя презрително.
— Ха! Попитал си ковача в Трура по кой път се стига до Бъкип. Пътувах дълго и измръзнах, а и ти достатъчно досади на тези хора тук. Връщаш се с мен вкъщи.
Изпитах възхищение към момчето, когато дръзко се изправи пред надигащия се гняв на баща си.
— Помолих кралицата за убежище. И ако ми го даде, смятам да остана.
— Глупости. Не ти трябва убежище. Майка ти се побърка от тревоги, сестра ти по цяла нощ плаче. Връщаш се у дома, сядаш си на задника и се заемаш със задълженията си. Без никакви възражения.
Пъргав сведе глава. Не беше съгласие, а само потвърждение, че е чул думите му. Вдигна мълчаливо очи към кралицата. Беше странна гледка — Бърич, вече стар и побелял, а до него — синът му, повтарящ едно към едно упорития поглед на баща си.
— Ако ми позволите да предложа… — започна Сенч, но Кетрикен го прекъсна.
— Пъргав, изминал си дълъг и тежък път, при това бързо. Мокър си, премръзнал и уморен. Кажи на стража пред вратата да те заведе в кухнята и да се погрижи да се нахраниш, след което да те сложи при печката, за да се стоплиш и изсушиш. Искам да говоря с баща ти.
Момчето се поколеба и Бърич се намръщи още повече.
— Изпълнявай, момче! — рязко рече той. — Тя е твоята кралица. Щом не можеш да покажеш синовна смиреност и да слушаш баща си, поне покажи, че си възпитан да се подчиняваш на законната си кралица! Поклони се и прави каквото ти се казва.
Видях как надеждите на момчето умират. Пъргав се поклони сковано, после тръгна към вратата. Но не забърза, а излезе с достойнство, сякаш бе тръгнал към собствената си екзекуция.