— Бира — казах не защото ми се пиеше, а защото бях в кръчма и трябваше да поръчам нещо. Момчето се поклони, взе монетата, донесе ми халба и отново се зае със задачите си. Отпих глътка и се опитах да си спомня защо съм слязъл в града. Реших, че просто от нужда да не стоя на едно място. А ето че сега седях в кръчма. Ама че глупост.
Влезе бащата на Сваня. Мисля, че отначало не ме видя — беше влязъл в полутъмното помещение от яркия зимен ден. Когато го познах, забих поглед в масата, сякаш по този начин можех да се направя невидим. Не се получи. Чух тежките му стъпки по клисавата слама, после той седна срещу мен. Кимнах му предпазливо. Той ме гледаше мътно. Очите му бяха зачервени, но не можех да определя дали от плач, недоспиване или пиене. Тъмната му коса този път беше сресана, но бе пропуснал да се обръсне. Зачудих се, че не работи. Момчето забърза към него с чаша бира, прибра му монетата и продължи да търка дъските. Хартсхорн отпи глътка и почеса четината си.
— Е.
— Е — съгласих се кротко и отпих. Толкова ми се искаше да съм някъде другаде, че направо не можех да повярвам, че тялото ми остава на мястото си.
— Момчето ти. — Хартсхорн се размърда в стола си. — Смята ли да се жени за момичето ми, или просто да я съсипе?
Гласът му си остана спокоен, но виждах как гневът и болката набъбват в него като мехури на дъното на застояло езерце. Разбрах, че може и да се стигне и до бой. Беше нещо като просветление. Този човек трябваше да направи нещо, за да възстанови самоуважението си, а аз му предоставях възможност. Старчето и сакатият бяха забравили играта си и ни наблюдаваха с интерес. И те много добре разбираха накъде вървят нещата. Щяха да са свидетели на Хартсхорн.
Нямаше изход от предстоящото, но все пак се опитах да намеря. Гласът ми бе тих, спокоен и искрен. Опитах се да стигна до него, както говорят баща с баща.
— Хеп ми каза, че обича Сваня. Така че няма намерение да я съсипва или да я използва и да я зареже. И двамата са много млади. Но да, има опасност от съсипване — както на дъщеря ти, така и на сина ми.
Направих грешка, като замълчах. Мисля, че ако бях продължил да говоря, щеше да обърне поне малко внимание на думите ми. Смятах да го питам какво според него можем да направим като родители, за да налеем ум в главите на децата си, докато страстите им намерят някаква основа за бъдещето. Може би ако не бях мислил толкова настойчиво какво да му кажа и какво всъщност можехме да направим, щях да забележа, че неговите настойчиви мисли са как да ме пребие.
Той скочи. Държеше халбата, в очите му пламна отчаяна ярост.
— Синът ти я чука! Малкото ми момиче, Сваня! А ти казваш, че това не е съсипване?
Докато се изправях, тежката халба ме удари в лицето. Грешка, отбеляза някаква част от мен. Мислех, че ще я стовари отгоре и затова смятах да се отдръпна извън обхвата му. Но халбата ме улучи в лявата скула, чух изпращяване и бяла болка се разнесе като паяжина от центъра на удара.
Острата болка принуждава някои да се отдръпнат и парализира други. Мъченията на Славен бяха развили в мен друга реакция. Атакувай, преди да е станало по-лошо, преди нападателят да те надвие и да те изтезава както му се хареса. Летях към него през масата още преди халбата да е тупнала на пода. Болката в лицето ми достигна върха си почти по същото време, когато юмрукът ми се заби в устата му. Зъбите му порязаха кокалчетата ми. Лявата ми ръка го улучи в гръдната кост, малко над набелязаната цел.
Предупреждението на Джина се оказа вярно. Не падна, а изрева от ярост. Едното ми коляно беше върху масата. Свих другия крак под себе си и се изтласках напред, мъчех се да се добера до гърлото му. Тежестта ми го събори на мръсния под. Пейката зад него ми помогна да го просна, но и аз болезнено ударих глезените си в нея, докато падах отгоре му.
Беше по-силен, отколкото изглеждаше, и се биеше, без да се пази, без изобщо да се замисля за собственото си тяло. Не бях успял да го сграбча добре за гърлото, а пейките и масите в кръчмата се оказаха допълнителни препятствия за борбата ни. В един момент се оказа върху мен, но бяхме под една маса и аз се надигнах рязко и блъснах главата му в долната страна на плота. Това за момент го зашемети и успях да се освободя от хватката му. Претърколих се настрани и се изправих. Той изръмжа. Не показваше ни най-малки признаци на укротяване.